Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

— Сигурен ли си?

— Да, сигурен съм. Ще се видим после.

Катрин се изправи, влезе в залата и остави Дойл да се съвзема на стълбите.

Сам наблюдаваше как едрият мъж, седнал на едно място през Хамънд, тежко и със залитане се отправи навън. Зачуди се дали да не го последва и да провери има ли нужда от помощ. Лицето му беше посивяло и тя не знаеше дали не е в прединфарктно състояние, или всичко се дължи на топлината. Проблемът се реши от само себе си, когато жената до него го последва навън. Ако имаше нещо сериозно, тя щеше да се върне за помощ. Когато Золхайм се появи няколко минути по-късно, Сам се увери, че горещината е била единственият проблем. Продължи лекцията си:

— Фигурата в горния десен ъгъл на картината е изобразена в полуембрионална поза. Ръката на мъжа е силно притисната към главата, устата му е широко отворена и мускулите на шията му са контрахирани. Този човек очевидно страда. Вероятно забелязвате, че кожата му е по-тъмна и че очните ябълки са почервенели. Виждате, че има и няколко липсващи зъба.

Хамънд се наведе и прошепна в ухото на Катрин:

— Как е той?

— Добре е.

— Жалко. Реших, че е получил сърдечен пристъп.

— Мечтай си.

— Какво ще кажеш за утре вечер?

— За обиколката ли?

Хамънд кимна.

— Звучи добре — прошепна тя. — Сигурен ли си, че ще издържиш на високите температури?

— Разхождал съм се и на по-горещи места от Кеймбридж.

Катрин го погледна право в очите.

— Не питах за ходенето.

Робърт преглътна мъчително, но не каза нищо, защото отзад им изшъткаха да мълчат и те отново се съсредоточиха върху лекцията.

— По пръстите му ясно личат периартикуларни възлови отоци и има наличие на серосангвинозно отделяне на гной. Има признаци на обезкосмяване, както личи на картината тук и тук. — Тя показа лявата буза и дясното рамо на фигурата. — Всички тези белези се свързват със сифилиса или с лечението му през XVII век. В заключение ще изтъкна, че според мен Бронзино е искал да ни внуши не че любовта е противоречиво чувство, а че може да бъде причинител на бича за Европа от XVII век — сифилиса. Благодаря ви.

Доктор Дъдли се изправи и даде тон на аплодисментите, като се обърна към Сам и се усмихна, докато ръкопляскаше:

— Браво, браво!

Когато овациите утихнаха, той отново застана с лице към аудиторията. Из цялата зала щръкнаха ръцете на хора, които се бореха за правото да зададат първия въпрос. Но доктор Дъдли беше категоричен и накара всички да свалят ръце:

— Най-напред бих искал да изразя благодарността на Обществото по изкуствата и — убеден съм — на всички присъстващи към доктор Саманта Райън за една от най-великолепните и необичайни интерпретации на значим стар майстор, които съм чувал. Не се случва често нашето малко Общество да има привилегията да изслуша толкова освежително самобитна лекция. — Той се поклони на Сам и тя му се усмихна. — Както вече казах, питиетата ще бъдат сервирани в преподавателската градина, където бихте могли да зададете всичките си въпроси на доктор Райън. Тя любезно ни предостави екземпляри от лекцията си, които портиерът ще раздаде на желаещите на излизане от залата. Напомням, че следващата сбирка на Обществото ще бъде на втори септември, когато доктор Уилям Мелвил ще ни представи доклада си за появата на африканското изкуство в европейски контекст. Много ви благодаря.

Докато залата се изпразваше с обичайното бърборене и скърцане на столове, доктор Дъдли се обърна към Сам:

— Великолепно, наистина великолепно. Трябва да се гордеете със себе си.

Тя се смути от топлата му похвала, но остана доволна, че лекцията й е била толкова добре посрещната.

Адамс усети как му прилошава, когато му предадоха заповедта да се яви в кабинета на групов началник Фармър. В това нямаше нищо странно и обикновено не го притесняваше. Само че му казаха, че тя искала да ги види двамата с детектив Фенуик.

Макар да бе убеден, че трябва да прекрати връзката си със Сам, не беше сигурен дали иска да започва нова с Лиз. Наричаха това „да се впуснеш презглава след нещастна любов“ и той започна да обмисля мотивите си да се обвърже с Лиз. Възрастта, външността и — трябваше да признае — нейното желание бяха в полза на подобно решение. Не можеше да си спомни кога сексуалните му отношения са били толкова задоволителни и приятни. Против връзката им беше фактът, че те не само работеха заедно, но че и той беше неин началник.

Ала начинът, по който тя го наричаше „сър“ в леглото, беше много сладък. Лиз имаше навика да флиртува скришом с него в службата, когато около тях имаше и други полицаи. Разголваше леко крака си, навеждаше се над бюрото му, за да може да надникне в деколтето й, а понякога го хващаше за задника и стискаше здраво. Веднъж дори се опита да прави секс с него в един от складовите килери и се спря едва когато чуха гласове пред вратата. Вероятно разликата в годините оказваше влияние. Може би беше твърде зрял и жени на възрастта на Сам му подхождаха повече.