Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

За нещастие Фармър, изглежда, беше разбрала. Тя бе категорично против всякакви други отношения — освен служебните — между членовете на екипа й и не криеше неприязънта си към Лиз, но тъй като бе единствената жена в групата, Хариет трябваше да се примири с нея — поне засега.

Лиз влезе в стаята, сякаш подсъзнателно я бе повикал. Беше облечена в лек костюм с пола и изглеждаше елегантна, както винаги. Ако някой трябваше да напусне, Фенуик очевидно искаше да бъде сигурна, че няма да е тя. Съвсем типично. Проклети жени, те щяха да го съсипят!

Отправиха се заедно по коридора към кабинета на шефката.

Лиз проговори първа:

— Дали знае?

Том присви рамене. Стигнаха до вратата и той почука. Отвътре долетя високият и ясен глас на Фармър:

— Влез.

Адамс отвори вратата, пропусна Лиз пред себе си, двамата влязоха и застанаха чинно. Хариет ги измери с поглед, загризала химикалка, след това посочи към двете кресла срещу бюрото й.

— Седнете, седнете, правите кабинета ми да изглежда разхвърлян.

Те незабавно се подчиниха и заеха места като дресирани животинки.

Фармър погледна към документите пред себе си, сякаш да освежи паметта си.

— От Академията на ФБР в Куонтико се свързаха с мен. Изпращат двама агенти — Дойл и Золхайм. Звучи малко като от американски полицейски филм. Както и да е, пристигат, за да ни окажат помощ в разследването на убийството на Мери Уест.

Том усети как по цялото му тяло се разлива вълна на облекчение. Скришом погледна към Лиз, която също явно се успокои. Въпреки това, той се зачуди още колко пъти ще е в състояние да издържи на подобно напрежение и дали — независимо от великолепния секс — душевното му равновесие не бе по-важно от връзката им.

Фармър продължи:

— Не знам какво мислите вие, но според мен е доста странно, че ФБР изобщо се намесва в нещо, което изглежда просто като местно убийство. Освен това, защо изпращат агенти от Отдела за изследване на човешкото поведение в Куонтико, който, както разбирам, е елитна част, занимаваща се с особено жестоки престъпления и — осмелявам се да твърдя — разследваща серийни убийства.

— Значи вие смятате, госпожо, че убийството на младата жена може да не се окаже толкова лесен случай, колкото предполагахме.

Хариет кимна:

— Бих казала, че е почти сигурно.

— Изпратиха ли от ФБР някаква друга информация освен тази за пристигането на двамата агенти?

— Нищичко. Затова ви извиках.

Лиз събра смелост да се обади. Не се боеше толкова от Фармър, колкото бе загрижена за влиянието, което тя би могла да окаже на бъдещата й кариера.

— Кога ще дойдат, госпожо? Трябва ли да ги посрещнем?

— Вече са тук. Очевидно са пристигнали преди няколко дни и са отседнали в Лиймингъл. Също толкова очевидно е, че са сметнали за необходимо да уведомят за това американците, преди да съобщят на нас. Майор Хамънд ще бъде свръзката ви в базата.

Лицето на Фармър доби загрижено изражение.

— Разберете за какво става въпрос. Ако си имаме работа със сериен убиец, бих искала да знам, преди още някое нещастно момиче да завърши с разпорен корем.

Адамс отново се напрегна.

— А ако е така?

— Тогава работата страшно ще се размирише и всичко ще мине в ръцете на американците. Има ли някакви следи от Стречъм?

— Никакви, госпожо, и вече просто не знаем какво да правим.

— Интерпол? Може да се е добрал до континента.

— Свързахме се с тях, госпожо. Проверихме и всички пътници по фериботите и в тунела. Нищо.

Хариет отново се облегна на стола си.

— Ако и когато го хванете, искам янките да не го доближават, докато аз не го разпитам.

— Може да се окаже трудно, госпожо — разумно възрази Том. — В края на краищата той е американски гражданин.

Фармър се облакъти на бюрото и присви очи.

— Освен това е и американски убиец, ако искате моето мнение. След като е дошъл в моето графство и е извършил убийство, да идва ако ще и от скапаното Тамбукту — той е мой. Ясно ли се изразих?

Детективите кимнаха. Шефката не беше човек, с когото може да се спори, особено когато е в подобно настроение.

— Добре, вървете тогава и непрекъснато ме дръжте в течение.

Двамата се изправиха и се наканиха да напуснат стаята.

— Детектив Фенуик.

Гласът на Хариет сякаш разсече въздуха, докато Адамс отваряше вратата. Лиз се обърна към началничката си.

— Хубав костюм. Продължавайте в същия дух. Том очевидно ви въздейства благотворно.

Младата жена се опита да прикрие смущението си.