Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

Сам се прокашля и започна:

— Добър вечер и благодаря, че сте тук днес. Вероятно повечето от вас биха предпочели да седят край реката с чаша бира в ръка, затова оценявам високо присъствието ви.

Отново огледа залата. Някои поне се усмихваха учтиво.

— Основният извор на информация за картината е Вазари и датира от 1568 година. По това време той ръководел артистичния проект на херцог Козимо във Флоренция. Дотогава не е съществувало единодушно мнение за персонифицирането на Венера, Купидон или Времето. — Тя се обърна и показа трите образа, за които говореше. — Взаимно противоречащите си тълкования на картината до голяма степен се дължат на различните символични стойности, приписвани от автора на трите второстепенни фигури.

Независимо от усилията, които Дойл полагаше, усещаше как очите му се затварят. Все още не се бе възстановил напълно от пътуването, а не беше нито толкова здрав, нито така издръжлив, както някога. Макар да беше голяма, залата бе претъпкана. „Докторката явно умее да привлича аудитория“, помисли си той, но нямаше никаква представа за какво говори тя. Беше му горещо. Не беше нормално толкова много хора да се съберат в една зала. Бяха отворили всички прозорци, но разликата почти не се усещаше. Нямаха ли климатици, за бога? Извади носната си кърпа и попи врата и лицето си. Забеляза, че Золхайм го погледна, и се надяваше да не е започнал да мирише на пот. Отново прибра кърпата в джоба си и още веднъж опита да се съсредоточи.

— Според интерпретацията на картината, предложена от Вазари, любовта е силно противоречиво чувство. Аз обаче съм убедена, че Бронзино е описал любовта като опасна и дори смъртоносна.

Започна да й става ужасно горещо. Искаше й се да бяха осигурили поне вентилатор. Храбро продължи нататък:

— Преди Ренесанса изучаването и практикуването на медицина векове наред се е основавало върху изопачено представяне на принципите на Гален, върху постулатите на арабската школа на Авицена, позоваването на астрологията от страна на стоиците, повторения прочит на класическите текстове на Хипократ и Гален и върху новопоявилия се интерес към рационалната методика.

„Нищо не помага“, помисли си Дойл. Станеше ли още по-горещо, щеше да се наложи да си върви. Може би щеше да изглежда неучтиво, но по-добре така, отколкото да се строполи на пода. Ако разбираше нещо от това, което говореше доктор Райън, може би щеше да държи ума си буден, но той не схващаше и думичка и затова бе погълнат изцяло от себе си.

Сам беше в стихията си.

— Първото сериозно изпитание за тази нова ера в медицината била епидемията от сифилис, обхванала Европа, вероятно обусловена от отстъпващите войски през XVI век. Изтъквани били всякакви причини: от Божието наказание до специфичното разположение на планетите. Но един от най-просветените хора по онова време — Джовани де Виго, хирург на папа Юлий II — в края на краищата установил, че заболяването се предава по полов път при контакт със заразен партньор. В своя труд Practica in arte chirurgica copiosa , публикуван във Венеция през 1514 година, той съвсем правилно описва симптомите на болестта: потъмняване на кожата, главоболие, стомашни колики и най-сетне — подпухване, придружено с твърди бучки и топчета.

Макар Дойл да започваше да проумява за какво говори тя, вече бе твърде късно. Той се изправи, разбута хората около себе си и бързо напусна залата. Главата му се въртеше и за момент си помисли, че няма да издържи, докато излезе. Най-сетне се измъкна навън и седна на стълбите близо до изхода, като поемаше големи глътки въздух и се подпираше на ръка. Само след минута Золхайм застана до него и обгърна раменете му. Това беше най-силната проява на загриженост от нейна страна до този момент.

— Добре ли си, Ед? Изглеждаш ужасно. Искаш ли да извикам линейка, или да потърся помощ?

Той отклони предложението й с махване на ръка:

— Не, не, добре съм. Просто вътре беше ужасно горещо.

Към тях се приближи портиер в сив костюм и с бомбе.

— Добре ли сте, сър?

Дойл кимна, а мъжът му подаде висока чаша студена вода:

— На ваше място бих пийнал само глътка.

Ед пренебрегна съвета му и изпи водата на няколко големи глътки, преди да върне чашата, без да благодари.

Золхайм го направи вместо него:

— Благодаря ви, много мило от ваша страна.

— Ако отново имате нужда от мен, ще бъда в кабинката — каза той и се върна на поста си.

Дойл се оригна гласно и се обърна към партньорката си:

— Връщай се вътре. Вече съм добре. Ще се видим след края на лекцията.