Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

— Само работа и никакви забавления ли, сър? — усмихна му се тя. — Какво ще кажеш за един лек обяд?

Адамс забеляза, че щом чуха поканата й, другите полицаи се поразмърдаха и се заслушаха. Лиз беше популярна, но непрекъснато я преследваха слухове и клюки, повечето от които бяха чиста глупост и се дължаха по-скоро на мъжката сексуална фантазия и непълноценност, отколкото на самата нея. Том ги накара да сведат погледи, но усещаше как наострят уши и се напрягат да чуят разговора.

Не беше в настроение да участва в мъжките им игрички, затова реши да ги улесни и извиси глас:

— Добре, Лиз, с удоволствие ще обядвам с теб. В „Ийгъл“, нали?

Тя се озадачи за момент, след това долови сгъстилото се напрежение в стаята и се включи в играта:

— Не, знам по-отдалечено и интимно място, сър.

Размениха по една кратка усмивка, след това Адамс навлече сакото си и двамата напуснаха стаята на следствието.

Едуард Дойл дойде на работа чак в единадесет. Золхайм и останалите вече бяха там, свежи и спретнати като манекени във витрината на някой магазин в центъра на града. Катрин вдигна поглед и му махна с ръка. Опита се да открие в жеста й намек за сарказъм, но нямаше нищо подобно.

Предишната вечер бе ходил в бара на Сали и се застоя до късно, като предъвкваше старите си грижи и оправяше света. Беше си обещал да се прибере рано — както си казваше всяка вечер, но си лягаше късно. Леглото му, подобно на апартамента и живота му, беше студено и празно и той не виждаше смисъл да затъва в собствената си самота. В бара поне беше сред хора. Някога работеше до късно, отдаден на професията си и решен да остави след себе си следа. Ала като не сполучи, правеше само това, което бе длъжен, и нищо повече. Другите, умните и красивите като Золхайм, се развиваха и напредваха. Дойл беше бита карта, това бе последният му случай и той не се стремеше към нищо.

Измъкна от кошницата с името си съобщенията, писмата и факсовете и бавно започна да ги прехвърля. Беше открил, че ако се облегне назад на стола и промени фокуса на погледа си, може да създаде впечатление, че преглежда пощата, а в действителност да съзерцава Катрин.

Беше елегантна, както винаги, облечена в маркова черна пола и бяла блуза. Материята на блузата беше много фина и прозираше на светлината от прозореца. Белият дантелен сутиен почти не прикриваше налетите й, пълни гърди и тъмните кръгове около зърната й. Полата й се бе вдигнала нагоре, както обикновено, когато сядаше, и разкриваше бедрата й. Не знаеше дали го прави нарочно, или бе просто резултат от съвременната мода на късите поли.

Независимо кое от двете беше вярно, Дойл не се оплакваше. Представяше си разни неща, свързани с нея, още от мига, в който се запознаха. Отначало ставаше дума само за секс — в колата, в мъжката тоалетна, в апартамента му. Но напоследък фантазиите му станаха по-жестоки и включваха дори отвличане и изнасилване. Не знаеше дали се дължат на собствената му несигурност, дали са присъщи на всеки нормален мъж, или той просто вече твърде дълго се занимаваше с престъпления и се превръщаше в нещо, срещу което се бе борил цял живот.

Золхайм ненадейно вдигна очи към него и Дойл осъзна, че прекалено дълго чете краткото съобщение пред себе си. Остави го и вдигна следващото, като я изгледа достатъчно продължително, за да й покаже, че очаквателният й поглед не го интересува.

Съобщението представляваше ПОН формуляр, изпратен от майор Хамънд от американската военновъздушна база Лиймингъл, Англия. ПОН стартира в Куонтико през 1985-а и бързо се превърна в истинска международна осведомителна система. Основната й цел беше да открива ранните признаци на вероятни серийни убийства, за да осигури възможност за бърза реакция срещу извършителите и навременното им залавяне. Дойл унило си припомни времето преди да заработи системата. Колко по-различно щеше да бъде положението с убийствата, извършени от Дейвид Берковиц в Ню Йорк и от Уейн Уилямс в Атланта, когато на полицията бе била нужна цяла година, за да установи, че си има работа със сериен убиец.

Отегчено зачете факса и изчака удобен момент отново да се втренчи в тялото на Золхайм. Но щом стигна до мястото, където се описваше начинът на действие на убиеца, тутакси се изправи на стола. Препрочете параграфа отново и отново.

Катрин забеляза промяната в поведението му и попита:

— Всичко наред ли е?

Той размаха факса към нея:

— Прочети това.

Подаде й съобщението, вдигна слушалката и набра някакъв номер.