Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

Отне му малко повече от час да попълни формуляра и да напише съпътстващ доклад за онези страни на случая, които считаше за важни, но не бяха застъпени в образеца. Като приключи, отиде до факс машината в кабинета си и изпрати документите. Съвременната техника не преставаше да го удивлява. Макар да бе използвал факса стотици пъти, все още се учудваше, че написан от него доклад може за броени минути да се озове в ръцете на агентите от ФБР и да бъдат предприети съответните действия.

След като докладът замина, Хамънд погледна часовника си. Посланикът пристигаше след няколко часа и той трябваше да се подготви. Нахлупи фуражката си, опъна прилежно униформата си и реши за всеки случай още веднъж да огледа базата.

Елизабет Къркланд работеше в Академията на ФБР в Куонтико от около две години. Съпругът й беше преместен там като инструктор и щом се появи възможност Елизабет да започне работа като администратор, веднага прие. Двамата им синове вече бяха в колеж и тя разполагаше с много свободно време, което работата й помагаше да уплътни. Пък и допълнителните доходи бяха добре дошли. Позволиха си да пътуват и миналата година прекараха цял месец в Европа. Единственият недостатък на работата й бяха смените. Обикновено ставаше дума за рано сутрин или късно следобед, а с това можеше да се справи — така поне й оставаше половин свободен ден, за да навакса с другите неща. Понякога обаче имаше нощни смени и тогава непрекъснато се чувстваше изморена. По време на нощните дежурства най-вече отговаряше на телефона и сортираше съобщенията, които трябваше да бъдат изпратени по факса на следващата сутрин. Беше лесна и същевременно доста скучна работа, понеже нямаше с кого да размени и дума. И все пак възприемаше това като възможност да почете и да научи нещо ново.

Факсът до нея забръмча. Вдигна поглед от книгата и започна да наблюдава как хартията излиза. Когато машината престана да работи, Елизабет премести листовете и прегледа заглавната страница. Съобщението беше адресирано до Отдела за изследване на човешкото поведение в Куонтико и бе изпратено от американската военновъздушна база Лиймингъл в Кеймбридж, Англия.

Елизабет си спомняше Кеймбридж от пътуването. Можеха да избират дали да посетят него или Оксфорд, но тя се сети за филма „Огнените колесници“ и реши да види къде се е случило всичко. Не съжаляваха. Мястото беше прелестно и древно, един от великите центрове на знанието.

Зачете се във факса, който й стана по-интересен и от книгата. Строго погледнато, нямаше право, но всеки го вършеше. Ставаше дума за ужасната смърт на английско момиче на територията на базата. Спомни си, че бе прочела нещо по този въпрос във вчерашните вестници, но в статията липсваха подробностите. Вероятно щадяха семейството. Чудеше се какво е мнението на англичаните във връзка със случая.

Достатъчно лошо беше, че американски младеж е убил английско момиче, но начинът, по който го бе извършил… Господи, сигурно е превъртял! Тя невярващо поклати глава, пъхна факса в съответната папка и се върна към книгата си.

Рано следобед Сам паркира колата си пред лабораторията по съдебна медицина в Скривингдън. Щом излезе от автомобила, чуруликането на птичките й се стори направо оглушително. Скривингдън беше разположен сред вековна гора и бе построен, преди природозащитниците да надигнат глас. Сградата беше заобиколена от висока метална ограда, над която имаше тънка бодлива тел. Можеше да се влезе и излезе от едно-единствено място, което се охраняваше от униформени пазачи. Скривингдън беше не само център за следствени анализи, но се занимаваше и с всички експертизи на огнестрелни оръжия извън Лондон, затова разполагаше с огромен арсенал, съхраняван в грамаден секретен сейф под лабораториите.

Сам се отправи към приемната и се записа в контролната книга. Премина през различни, една от друга по-съвършени високотехнологични проверки за сигурност и най-сетне стигна до лабораторията на Марша Евънс.

Приятелката й я очакваше.

— Здравей, Сам. Кафето е готово.

Подаде й чаша горещо кафе и двете отидоха до един от работните плотове, където Марша изследваше дрехите на Мери Уест и пробите, взети от тялото й.

— Нещо интересно? — попита Сам.

Марша взе една папка и я разгледа.

— Няколко нещица. Отпечатъкът, който Найт е открил върху тялото, е размазан, а ако смята да се възползва от онези, които е намерил в бараката, ще трябва да вземе още доста, за да извърши елиминирането. Повечето отпечатъци от стъпки са оставени от двамата полицаи от военновъздушните сили, които са открили тялото, но има още няколко, които предстои да бъдат изследвани — вероятно зяпачи. Що се отнася до кръвта в задната част на хангара, тя не е на Мери Уест.