Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

— Защо не ми изрецитираш някое свое стихотворение? — предложи тя.

— Сигурна ли си? Може да не ти хареса, а гордостта ми ще бъде накърнена.

— Ще ми хареса, честна дума.

Той не й повярва.

— Я по-добре послушай нещо от Йейтс:

След толкова години бе забравила колко красиво звучи гласът на Лиъм. Обливаше я като топъл водопад. Тя се настани по-удобно на дивана, облегна глава върху възглавниците и се заслуша, поглъщайки всяка дума.

Тя не чу последните няколко стиха, защото сънят завладя умореното й съзнание и му дари покой.

Събуди я влажното носле на Шоу, което се търкаше в лицето й. Сепнато отвори очи и отначало не можа да разбере къде се намира. Трябваха й няколко минути, за да дойде на себе си. Все още лежеше на дивана, където бе заспала предишната вечер, само че бе някак несръчно завита с одеяло. Полежа още малко, докато събере мислите си, галейки Шоу, който се бе настанил върху корема й и се наслаждаваше на ласките.

Не се чувстваше особено бодра и свежа тази сутрин. „Никога вече — обеща си тя, — е, поне до следващия път.“ Не носеше на пиене. Трите чаши коняк след виното, което бе изпила по време на вечерята, бяха много повече от обичайната й доза.

Погледна към стария часовник до камината. Девет и половина. Известно време остана безучастна, но после се сети, че аутопсиите й бяха назначени за десет часа, рязко отметна одеялото, при което Шоу полетя и се пльосна насред стаята, а тя хукна нагоре по стълбите към банята, като вземаше стъпалата по две.

В действителност часът на сутрешното задръстване бе отминал и Сам пристигна в болницата по-рано, отколкото очакваше, макар и не навреме за аутопсиите. Когато тръгна от къщи, Лиъм все още спеше. Интервюто му беше в два, тя нави часовника за единадесет и го сложи до леглото му. Приятелят й беше нощна птица — спеше денем, а работеше нощем. „Хубаво е, че някои неща никога не се променят“, помисли си тя. Имаше време само да му драсне няколко реда за късмет и остави бележката върху масата в кухнята. Знаеше, че колкото и да се перчи, той щеше да се притеснява, затова текстът й се стори уместен:

Тайната на храбростта е никога да не позволяваш животът ти да бъде моделиран от разнообразните прояви на страха.

С много обич,

Фред беше на линия и подготвяше първото тяло, което лежеше върху една от шестте маси от неръждаема стомана в моргата.

Сам надяна хирургическите ръкавици и ботушите и попита:

— Имаме ли трудни случаи, Фред?

— Не особено. Два инфаркта, вероятен инсулт и два злокачествени тумора.

— Би ли направил кафе? Имам ужасен вкус в устата.

— Плътските грехове ще те погубят. Покай се, грешнице, откажи се от порочните си навици, защото Бог ще те… — Гласът му заглъхна, когато излезе от стаята.

Сам прецени, че аутопсиите няма да й отнемат много време. Не би ги претупала, но искаше да приключи рано, за да отиде в изследователската лаборатория и да се срещне с Марша. С малко късмет, щяха да разберат какво представлява късчето, което бе открила върху тялото на Мери Уест.

Когато разряза първото тяло, си помисли, че й е провървяло. Времето се бе задържало особено горещо цяла седмица и обикновено това причиняваше смъртта на мнозина. Станеше ли твърде горещо или твърде студено, те просто рухваха. По някаква причина тази година морът закъсняваше, но тя бе уверена, че разгарът му предстои. Започна да диктува бележките си.

Хамънд изпрати рано кола в болницата, за да вземе доклада на Сам, надявайки се, че тя го е приготвила. Притесненията му бяха излишни. Когато шофьорът пристигна, всичко бе готово и го очакваше.

Робърт го прочете, като си водеше бележки за по-„интересните“ неща. Взе зеления формуляр, който от два дни лежеше в папката му за входяща кореспонденция, и започна да го попълва.

За всички убийства, извършени на американска територия навсякъде по света, трябваше да се докладва на Академията на ФБР в Куонтико, за да бъдат включени в Програмата за ограничаване на насилието, която наричаха съкратено ПОН. Идеята беше да разполагат с международна информационна мрежа по отношение на определени типове престъпления — като убийства, изнасилвания, терористични актове, при които извършителят бе американец, жертвата бе американски поданик или пък се бяха случили на американска земя. Действията на известния сериен убиец — германеца Джек Унтервегер, който бе убил няколко жени в различни страни, включително и в САЩ — доказваха колко важен е подобен международен подход към тежките престъпления.