Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

С течение на времето патолозите претръпваха към бремето, което смъртта оставяше след себе си. За тях труповете се превръщаха просто в предмети, които трябва да бъдат изследвани и обяснени. Бе се сблъсквала със смъртта във всичките й форми и проявления, със смъртта на млади и стари. Някои умираха с достойнство, а други се бореха със силите на мрака. Сам смяташе, че начинът, по който умират хората, се отпечатва върху изражението на лицата им: спокойни, гневни и дори учудени. Ала понякога, както в случая с Мери Уест, те изразяваха ужас, болка и неверие. Тези случаи продължаваха да смразяват кръвта във вените й, обтягаха нервите й, разстройваха естествения й ритъм и изискваха усилие на волята, за да успее да ги прогони от съзнанието и да възстанови равновесието си.

Хората биваха убивани по множество различни начини и поради най-разнообразни причини. Често пъти Сам проумяваше мотива, откриваше причината, независимо колко отблъскваща бе тя, но това… То не се поддаваше на определение, беше еманация на злото. Чудеше се каква информация вече е изтекла към пресата и до какво още биха могли да се доберат. Изглежда, имаха връзки навсякъде, дори в болницата и в полицията. Разследването щеше да бъде достатъчно болезнено за семейството на момичето, но Сам чувстваше, че за тях би било направо непоносимо да видят всички зловещи подробности на първите страници на националните и местните вестници.

Аутопсията продължи повече от обичайното. Задачата беше трудна, но Сам бе твърдо решена нищо да не убегне от вниманието й. Имаше нещо, свързано със смъртта на тази млада жена, което едновременно я ужасяваше и омагьосваше. Съблече престилката си, хвърли я в коша за пране, изу ботушите и събу обувките си.

Остави Фред и хората от оперативната група да разчистят, напусна моргата и бързо се отправи към кабинета си в болницата. Обикновено обсъждаше аутопсиите с полицаите в малката стаичка на моргата, но днес бе обзета от неудържимо желание да избяга от безстрастното, облицовано с бели плочки помещение, от целия ужас, съпровождащ отблъскващата смърт на Мери Уест.

Когато Сам се върна в кабинета си, Фармър и Хамънд вече се бяха настанили там удобно. Пиеха чай, който Джийн им беше поднесла, и не изглеждаха никак напрегнати. Независимо колко ужасно бе случилото се, за тях то бе просто рутина. Сам съзнаваше, че трябва да се чувства по същия начин и че е незряло и непрофесионално от нейна страна да се обвързва емоционално със случая, но нищо не можеше да направи.

Случаят сякаш бе въплъщение на мотивите й да се посвети на патологията. Работата й я превръщаше в нещо като воайор, който наднича в живота и смъртта на другите хора. Искаше да знае не просто как е починал даден човек, но и защо, особено ако смъртта му беше преждевременна. Онова, което истински я вдъхновяваше и хипнотизираше, бяха убийствата. Те някак напрягаха ума й и представляваха предизвикателство за способностите й. Отвеждаха я отвъд клиничните реалности на моргата и само те бяха в състояние да задоволят тъмните страни на съзнанието й.

Тя погледна към Фармър.

— Къде е инспектор Адамс?

— Не успя да дойде. Явно е зает с друго разследване.

Сам положи усилие да се овладее, но въпреки това се намръщи — надяваше се Фармър да не забележи. Помисли си, че Том наистина се държи детински.

Джийн приключи с поднасянето на ободряващата напитка и се отправи към вратата.

— На масата има чаша чай от лайка — утешително каза тя, сякаш добре разбираше какво изпитва шефката й.

Сам се приближи до бюрото и седна. Взе чашата и отпи, благодарна на кратката отсрочка, която й предоставяше чаят.

Хариет остави чашата си на масата и я погледна с очакване.

— Е, какво можете да ни кажете?

Хамънд остана мълчалив, обаче от изражението му личеше, че би искал да зададе същия въпрос, но е твърде учтив или тактичен, за да поеме инициативата в присъствието на Фармър.

Сам реши бързо да приключи с неприятната задача:

— Смъртта е причинена от видимите рани в коремната област и последвалите сериозни вътрешни разкъсвания. Почти сигурно е, че ножът е бил голям, повече от шест инча дълъг, и вероятно е имал нащърбено острие. Очевидно е ловен нож. Вътрешностите са били изрязани и извадени навън, двата бъбрека са отстранени, явно със същия нож…

— Значи е знаел точно какво прави, така ли?

— Възможно е, но за подобна постъпка са достатъчни само основни познания по анатомия, които човек може да получи от всяка специализирана книга в местната библиотека. Не е хирург. Действал е доста грубо. Не става въпрос за трансплантация на органи.