Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

Докато приключи срещата, всички заинтересовани страни пристигнаха. Сам се надяваше да отскочи до кабинета си преди началото на аутопсията и да понавакса с графика и пощата си — привилегия, от която не се бе възползвала вече няколко дни. Знаеше, че секретарката й — Джийн — все повече се тревожи от растящата купчина. Ала нетърпеливите погледи и раздразнението, което незабавно посрещна намерението й да напусне моргата, я принудиха бързо да се откаже от тази идея. Навлече престилката и ботушите си и влезе в дисекционната зала, където всичко беше готово.

Освен Фред, там беше и Колин Фланъри с екипа си. Сам се приближи към масата за дисекции, където в черен найлонов чувал лежаха тленните останки на Мери Уест. Преди да започне коментара си, тя вдигна поглед към галерията. Вътре, на почтено разстояние зад стъклената преграда, се намираха Джон Дейл, следовател от отдел „Убийства“, групов началник Фармър и Боб Хамънд.

Сам с известно учудване установи, че Том не е сред тях. Беше напуснал сърдит дома й, след като тя заяви, че Лиъм може да отседне там по време на престоя си в Кеймбридж. Опита се да узнае какви са плановете му, но той, изглежда, не искаше да ги сподели в присъствието на Адамс. Успя да изкопчи от него само, че ще бъде в града няколко дни.

Сам не искаше Том да остава в дома й, докато Лиъм е там. Търпението й почти се изчерпа, докато се опитваше да му обясни, че е въпрос само за няколко дни, че Лиъм е стар семеен приятел и че тя все още не е готова да даде гласност на връзката им. Но всичките й опити да успокои Том с обещание да му се реваншира по-късно не успяха да подобрят настроението му и накрая тя просто се отказа. Той демонстративно напусна дома й, ядосан и на нея, и на създалото се положение, и направи сцена, от която тя се почувства крайно неловко. Никога досега не бе откривала тази страна от характера на Том и тя не й се понрави особено.

Лиъм се държа извънредно тактично и се престори, че не усеща надвисналото напрежение, но от това не й стана по-леко. Когато Сам излизаше от къщи, той тъкмо разопаковаше багажа си в свободната стая и й обеща, че като се прибере, ще я очаква изненада. Тя се молеше да не е някоя глупост: беше изтърпяла предостатъчно мъжки щуротии за един ден. В момента нямаше време да разсъждава над това, но знаеше, че по-късно ще се наложи да реши проблема и тази мисъл я човъркаше и й пречеше да се съсредоточи както трябва.

Вдигнала свитите си ръце във въздуха, Сам кимна на Фред. Той се наведе и бавно дръпна металния цип на чувала. Щом тялото започна да се показва, съдебният фотограф пристъпи напред. Засне всяка стъпка от разкриването на трупа. Най-сетне чувалът бе внимателно издърпан и прибран като веществено доказателство в плик със завързан около него етикет, който на свой ред бе отнесен за изследване.

Отстраниха и втория пласт от защитната обвивка на тялото — прозрачен найлонов чувал, който бе плътно увит около трупа, за да събира всички незабелязани до този момент вещества, които биха могли да се изгубят при транспортирането. Замъгленият найлон придаваше на трупа сюрреалистичен и дори плашещ вид. Отново бяха направени всички необходими снимки, а найлонът пак бе поставен в плик за доказателства. Тялото на Мери Уест остана да лежи голо върху студената повърхност на масата от неръждаема стомана.

Сам погледна с очакване към Фланъри. Той беше готов. Кимна на оперативните работници, които се приближиха към трупа и бързо и вещо започнаха да го обследват.

Манипулацията се извършваше съвсем просто: около ръцете на оперативния работник няколко пъти се увиваше най-обикновена лепенка, която той притискаше съвсем леко към всеки сантиметър кожа, за да прихване чуждите вещества, евентуално задържали се там. С помощта на Фред обработката бе извършена по цялото тяло. Когато лепенката свършваше, поставяха я в плик като веществено доказателство, а полицаят намотаваше ново парче около ръката си. Трети полицай енергично разреса косата на Мери Уест, събра всички прашинки и нишки в малка стъклена купа и повтори операцията с окосмените срамни части.

След това бе извършен подробен преглед на тялото — първо с помощта на лупа, а после с ръчна ултравиолетова лампа. Докато студената синкава светлина обхождаше тялото, всички влакънца, които лепенката не бе уловила, светваха ярко на фона на снежнобялата плът и биваха внимателно отстранявани или с лепенка, или с пинцети.

Сам внимателно наблюдаваше как и последните няколко влакънца бяха махнати от тялото. Точно преди да угасне лъчът, тя забеляза леко проблясване. Мярна го само за миг и бе уверена, че оперативният работник несъмнено го е видял. Намеси се едва когато той угаси лампата и й стана ясно, че го е пропуснал.