Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

— Кога най-сетне ще престанеш да се глезиш като малко момче и ще започнеш да се държиш като възрастен човек? — изкрещя му тя.

Той явно не съжаляваше за стореното.

— Спокойно. Беше просто шега.

— За теб винаги е „просто шега“. Порасни вече! Аз не съм играчка. Промъкваш се тайно зад гърба ми посред нощ…

— Сутрин е — вметна той дразнеща забележка.

Сам не му обърна внимание и продължи:

— … сграбчваш ме изотзад, плашиш ме до смърт и очакваш да се заливам от смях. Извинявай, но просто съм изгубила чувството си за хумор!

От бараката отново се разнесе шум, този път по-висок. Явно спорът им го бе обезпокоил, независимо кой или какво се намираше вътре.

Том въпросително погледна Сам.

Тя посочи към бараката и прошепна:

— Вътре има някой или нещо.

Той разбра и кимна. С една ръка направи знак на Сам да се отдръпне. С другата блъсна вратата на бараката, отвори я и влезе вътре. Незабавно последва тревожен шум от боричкане.

— Ела тук, копеле!

Тя взе лопатата и я вдигна над главата си, готова да удари онзи, който излезе навън, ако не е Том. Борбата продължи.

— Махни се от мен, по дяволите!

Гласът несъмнено принадлежеше на ирландец и за момент Сам като че ли го разпозна.

— Я стой мирно, скапан ирландец такъв!

Вратата се бе затворила поради ъгъла, под който бе наклонена бараката, но сега отново рязко се отвори и на пътеката със залитане излязоха две вкопчени фигури.

— Сам — задъхано произнесе едната, — ще кажеш ли на тази горила, твоя приятел, да се разкара от мен?

Очите й се разшириха, като разбра кой е човекът.

— Лиъм? — попита тя.

Том разхлаби хватката си и погледна към нея.

— Познаваш ли този задник?

Сам кимна:

— За нещастие.

Том пусна ръката на мъжа, която вече бе извил до средата на гърба му, и го бутна напред. Гостът бързо отстъпи встрани — право в цветната леха, като потръпваше и разтриваше ръката си.

Адамс подозрително го изгледа.

— Какво правиш в бараката?

— Гледам си моята работа, ето това правя.

Том пристъпи напред, а Лиъм отстъпи още по-назад.

Сам бързо застана между двамата и попита:

— Защо не ме предупреди, че пристигаш?

— Предупредих те — възмути се ирландецът. — Изпратих ти картичка с Бларни Стоун 2 2 Камък в замъка Бларни в графство Корк, Ирландия, за който се носи легенда, че всички, които го целунат, стават умели ласкатели или ухажори. — Б.пр. .

— Много подходящо, но това беше преди месеци. И не можа ли да пристигнеш в някое по-прилично време?

— Самолетът закъсня още в Дъблин, изпуснах влака и така нататък. Освен това ти ме познаваш, обичам да правя всяко нещо с времето си.

Сам поклати глава и се усмихна опрощаващо:

— Добре, а сега излез от градината, преди да си изпотъпкал всичко.

Когато Лиъм стъпи на пътеката, тя го целуна по бузата, от което Том не остана особено доволен.

— Е — каза Сам, — радвам се да те видя. Но какво търсеше в бараката?

— Ами теб те нямаше у дома, затова реших, че бараката е не по-лошо място от кое да е друго, за да склопя очи. Да ти кажа честно, не успях да поспя, понеже вие двамата вдигнахте ужасна врява!

Сам погледна към Том, след това отново към Лиъм. Двамата мъже все още бдително се измерваха с поглед.

— Том, това е Лиъм, мой приятел от детинство. Лиъм, това е Том.

Изгледа Адамс с очакване, той схвана намека й и протегна ръка.

— Извинявай за това недоразумение. Имахме тежка нощ.

Лиъм кимна, като все още разтриваше дясната си китка.

— Оценявам протегнатата ти ръка, но както виждаш, не мога да я поема.

Том кимна на свой ред и Сам се възползва от момента, за да предложи:

— Някой да иска чаша чай?

Двамата мъже се усмихнаха. Лиъм се обърна към Том:

— Чудех се — подхвана той — дали след като ми изкълчи ръката, няма да бъдеш така добър да внесеш чантата ми вътре?

Започна да разтрива китката си още по-силно. Сам едва успя да потисне смеха си от изражението на детектива. Тя и Лиъм се отправиха по пътеката към къщата, а Том неохотно влезе обратно в бараката, за да вземе куфара му.

Сам пристигна рано за аутопсията, но Фред я беше изпреварил. Разбра, че той е там веднага щом прекрачи прага на светлата стерилна зала. Фред обичаше силни турски цигари и ги пушеше при всяка възможност. В моргата пушенето бе строго забранено и помощникът й обикновено задоволяваше нуждата си от никотин, като заставаше непосредствено пред вратата.

Тихичко се промъкна до неговата стая и надникна иззад вратата.