Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

Сам прокара ръце по главата, лицето и врата. „Тялото е все още топло при допир.“ Извади от чантата си термометър и го пъхна под лявата мишница на Мери. После вдигна дясната ръка и извърши с нея леко кръгообразно движение, преди отново да я постави на мястото й.

„Няма признаци на вкочанясване. Налице е дълбока рана, нанесена с остър предмет, която се простира от гръдната кост до върха на срамната област. Тялото е разпорено грубо и вътрешностите се виждат. По-голяма част от съдържанието на коремната кухина — стомахът и червата — се намира върху тялото, а част и на пода.“

От доста време не беше виждала толкова дълбоки рани, но и тогава те обикновено бяха вследствие на тежка автомобилна катастрофа или взривове, като убиецът и жертвата в повечето случаи се намираха на километри един от друг. Тези наранявания тук очевидно бяха нанесени не просто отблизо, а лице в лице с жертвата, с цялото страховито опиянение, което вероятно е изпитвал убиецът.

„Разкъсванията са твърде сериозни и не дават възможност за допълнителни наблюдения в настоящия момент, но ми се струва, че някои органи са били отстранени.“ Това заключение беше направено малко напосоки, но съдейки по видяното, Сам бе сигурна, че е права.

Тя се изправи и затвори чантата си, преди да хвърли последен поглед към тялото на Мери Уест. В главата й вече се въртяха множество въпроси, които й се искаше да зададе. Почти се досещаше за предположенията на полицаите. Стречъм я е довел тук с цел секс, тя му се е противопоставила, последвала кавга и той вероятно я е изнасилил и убил в пристъп на сексуална невъздържаност. Но ако е бил Стречъм, той се е погрижил всички да разберат това. Несъмнено е бил последният човек, забелязан с жертвата. И защо дрехите й са сгънати толкова прилежно? Ако е било изнасилване, защо им е отделил такова внимание? Какво търсеше чантата й в другия край на базата? И защо Стречъм е извършил убийството по толкова жесток начин?

Не. Това убийство е било грижливо замислено и предварително организирано. Може би Мери е била избрана, издебната и най-накрая жестоко умъртвена. Сам внезапно доби усещането за огромно, витаещо наоколо зло, сякаш убиецът все още се намираше в склада. Чувството бе толкова силно, че тя се огледа бързо наоколо в търсене на човека, който със сигурност вече не беше там. Цялата потрепери. Това не беше дело на похотлив авиатор. Беше нещо много по-зловещо.

Внезапно атмосферата в помещението стана застрашителна и започна страшно да я потиска. Сам усети как цялата гори. Грабна чантата си, втурна се навън и в бързината едва не падна от платформата за стъпване.

Навън с удоволствие почувства полъха на свежия въздух по лицето си и усети как изпълва дробовете й. Облегна се за малко на бараката, за да се съвземе, и започна да вдишва дълбоко.

— Добре ли сте?

Усети как Фармър я хваща за ръка — нещо, което никога преди не бе правила, кимна и внимателно се освободи.

— Да, добре съм. Просто вътре е доста горещо.

Фармър кимна.

— Открихте ли нещо?

Сам незабавно се върна към реалността.

— Още не. Трябва да я закараме в моргата.

— Причина за смъртта?

Тя почувства, че трябва да каже нещо.

— Не искам да повтарям очевидното, но явно е била намушкана с нож и изкормена. За момента мога да ви съобщя само това. Открихте ли оръжието, с което е било извършено убийството?

Полицайката поклати отрицателно глава.

— Казахте, че мъжете са намерили чантата й в задната част на един от хангарите. Откриха ли и още нещо?

— Дамски бикини. Предполагаме, че са на Уест, но трябва да бъдат разпознати.

— Бикини ли? В какво състояние бяха?

— Целите разкъсани. Изглежда, някой силно ги е дръпнал. По тях имаше и кръв.

Колкото повече научаваше Сам, толкова повече се умножаваха въпросите, които искаше да зададе. Обърна се към Фланъри, който тъкмо се беше присъединил към тях:

— Имаше ли кръв около бикините?

— Малко — кимна той. — Взехме проби от мястото и опаковахме бикините.

Не остана доволна от отговора му.

— На какво разстояние се намира хангарът от бараката?

Фланъри се замисли за момент.

— На двеста-триста метра.

Мислите на Сам започнаха да препускат. Значи бе възможно Уест да е била убита до хангара и след това тялото й да е било пренесено в бараката. Но тя е била жива, когато са я изкормили — беше сигурна в това — а и то все още не обясняваше положението с дрехите й. Ако убиецът е разкъсал бельото й в хангара, защо не е постъпил така и с останалите дрехи? Може би я бе изнасилил там, а след това я бе замъкнал в бараката, за да я убие. Изглеждаше твърде неправдоподобно. Наученото още повече я озадачи.