Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

— Необикновена лента — изкоментира тя.

Хамънд изглеждаше леко смутен.

— Разполагахме само с това. Останала е от новогодишното тържество. Подобни неща не се случват често в базата. А и ръководителят на вашата оперативна група специалисти не се впечатли особено.

— Да, сигурно.

— Опитва се да уреди нещо по-официално. Ще дойде всеки момент.

Сам се усмихна, като си представи изражението на Колин Фланъри, когато е видял американската версия на полицейската лента. Беше страшно педантичен при спазването на процедурата.

На мястото на убийството, както обикновено, цареше хаос, само дето този път сякаш два пъти повече хора се опитваха да се намесят. Бяха като мравки, които щъкат целенасочено напред-назад, всеки със своя собствена задача. Сложили ръкавици, стискаха специални фенерчета и пликове за съхранение на веществените доказателства. Освен облечените в бели униформи специалисти от оперативната група за обработване на местопрестъплението, наоколо с пребледнели лица се мотаеха и служителите от Отдела за криминални разследвания. Бяха ги вдигнали от сън съвсем неочаквано и затова изглеждаха кисели. Особено ако предишната вечер са били на някое от обичайните си запивания, което беше твърде вероятно. Навсякъде щъкаха и коленичеха хора от Специалните оперативни части — едри, сурови на вид мъже с вълнени шапки, нахлупени плътно над ушите. Те претърсваха цялата база, снемаха отпечатъци и опипваха с дългите си пръчки околните храсти и бурени с надеждата да открият някакво особено важно доказателство.

Обстановката се усложняваше още повече от присъствието на американските полицаи от Отдела за сигурност на армията, които даваха съвети, наблюдаваха и бълваха указания. Това бе най-сериозното престъпление на територията на базата от години и макар разследването да попадаше в прерогативите на британската полиция, американците бяха твърдо решили да не допускат да бъдат напълно изключени от него.

Сам спря в края на отцепената зона. Фланъри се приближи и й подаде бял защитен костюм. Тя бързо го навлече върху дрехите си, след това нахлузи и чифт предпазни обувки.

— Докъде сте стигнали, Колин?

— Премерихме всички температури освен тази на тялото, разбира се. Решихме да оставим това на теб. Включихме косото осветление, направихме снимки на тялото, на подовете и стените и сложихме платформи за стъпване, за да запазим пода.

Пътечките за стъпване бяха особено важни в случаи на убийство като настоящия. Те представляваха малки издигнати платформи, обикновено направени от пластмаса, които се разпръсваха из сцената на убийството, възпрепятстваха директния контакт с пода и така спомагаха за съхраняването на важни доказателства, които биха могли да се намират отдолу.

— Имаше няколко следи от стъпки, но разбрахме, че са на двамата американски полицаи, които са открили тялото.

— Успяхте ли да ги съхраните?

— Всичко е покрито и описано.

— Ами тялото?

— Ръцете и краката й са опаковани, а видимата повърхност на кожата й е прегледана за остатъчни вещества. Беше доста трудно, защото цялата е накълцана.

— Разбирам.

Сам нямаше търпение да се залови за работа. Мушна се под лентата и се отправи към хангара, но Фланъри искаше да й каже още нещо.

— Артър Найт все още е вътре. Едва ли ще се бави дълго. Само преглежда тялото за отпечатъци.

Тя махна назад към него, за да покаже, че е чула, и Фланъри си тръгна. Появиха се детектив инспектор Том Адамс и групов началник Хариет Фармър и Сам се напрегна. За нейно учудване обаче, първата серия от инструкции и въпроси бе изстреляна не към нея, а към Хамънд, който я бе последвал от вътрешната страна на кордона.

— Майор Хамънд? — повика го Фармър.

Той незабавно застана нащрек.

— Необходими са ми имената и адресите на служителите в базата. Освен това искам да знам кой е влизал в базата през последните двадесет и четири часа и това се отнася за всички — от генерали до чистачи и помощния персонал.

Хамънд кимна и извади бележник от горния джоб на куртката си.

— Освен това искам да знам кой има разрешително за влизане в базата, независимо дали е бил тук напоследък, или не.

Майорът записваше бързо, докато Фармър продължи да нарежда:

— Интересува ме и дали са регистрирани някакви пропуски в охраната през последните три месеца, както и имената на всички служители от базата, които са били на местопрестъплението преди нашето пристигане.

Хамънд не остана доволен от исканията на Фармър.