Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

Хамънд изпълни процедурата до последната подробност. След като извърши кратък оглед на тялото на момичето, той отцепи района и незабавно се свърза с местните полицейски служби. Саймънс и Джонсън съблякоха дрехите си, които бяха поставени в чували и надписани, а от двамата бяха снети първоначални показания. Полковник Къли пристигна около половин час след като бяха открили тялото. Беше в ужасно и малко истерично настроение. С маршова стъпка се приближи до Хамънд и остро попита:

— Боб, какво става тук, по дяволите?

Майорът се изпъна и козирува официално, преди да отговори:

— Мъртво момиче, сър. Изглежда, е убийство.

— Мътните го взели, само това ми липсваше! Генералът е още тук. Сигурен ли си, че е убийство?

Хамънд кимна.

— Коя е тя?

— Все още не сме напълно сигурни, сър. Смятаме, че…

— Недей да смяташ, Боб, а открий — рязко го прекъсна Къли. — С моя късмет, може да се окаже дори от фамилията Чърчил или нещо подобно.

Робърт спокойно заяви:

— Смятаме, че най-вероятно е местно момиче на име Мери Уест. Била е на танците тази вечер. Двамата офицери, които са открили тялото, намерили тези неща във втори хангар малко преди това.

Подаде на Къли картата за автобуса и разкъсаните бикини.

— Симпатична е — отбеляза той.

— Вече не.

Къли му върна картата.

— Да, предполагам, че е така. Колко време ще е нужно, за да знаете със сигурност?

— Правим всичко по силите си, сър. Информирахме местната полиция. Групов началник Фармър вече е на път за насам и разбрах, че са изпратили униформен полицай да провери адреса от картата.

Къли възбудено закрачи напред-назад. Хамънд стоеше невъзмутимо и мълчаливо. Отдавна познаваше настроенията на началника си и знаеше, че ще е най-добре просто да изчака да му мине.

— Само това ми липсваше, по дяволите! Ще излезе във всички вестници в страната. Ще стигне и до пресата в Щатите. Мътните го взели, Боб, как допусна да се случи подобно нещо? Е, вече мога да си завра повишението в задника. Английска кучка! Защо е позволила да я убият тъкмо в моята база?

Къли се мяташе наоколо, почервенял от гняв. Двамата мъже останаха известно време загледани един в друг, след това полковникът отстъпи. Познаваше Боб отдавна и го ценеше. Ако някой бе способен да оправи цялата тази каша, и то бързо, това беше Хамънд. Той опознаваше местните власти за броени седмици след пристигането на новото си назначение и знаеше как да ги накара да направят онова, което искаше. Би било страхотна глупост да го отстрани точно в този момент.

Къли се приближи към бараката и се мушна под опънатата лента, отцепваща района.

— Е, хайде да поогледаме тази бъркотия.

Робърт се опита да го спре:

— Не съм сигурен, че…

Преди да успее да довърши, полковникът вече бе на входа и надничаше вътре. Хамънд бързо го настигна, за да се опита да ограничи до минимум поразиите, които шефът му можеше да нанесе на местопрестъплението.

— Може би ще е по-добре да не влизате вътре, сър. Искам да кажа, че гледката е доста неприятна.

Това не разубеди Къли.

— Първо преживей една истинска война като тази във Виетнам, после ме учи какво е неприятна гледка, майоре.

Робърт бе служил и в Гренада, и в Залива, но Къли неведнъж бе давал да се разбере, че не смята това за истинска война.

Хамънд язвително промърмори под мустак:

— Обожавам миризмата на напалм сутрин.

Това беше любимата реплика на полковника от филма „Апокалипсис сега“.

Около склада вече бяха поставени прожектори, чиято светлина пронизваше мрака във вътрешността. Къли се подхлъзна на съсирващата се кръв, докато си проправяше път към тялото на момичето, а Боб обмисляше извиненията, които ще се наложи да поднесе на британските полицаи, когато пристигнат.

В действителност Къли беше работил като чиновник, прикрепен към щаба в Сайгон, и бе свидетел само на малка част от истинските бойни действия. А видяното от него едва ли го бе подготвило за гледката, която го очакваше вътре. Хамънд знаеше, че войната създава своя собствена атмосфера. Споделеното преживяване, съзнанието, че е въвлечен в това заедно с всички останали, че не е сам, помагаше на човек да се подготви за онова, което би могло да се случи и на което би станал свидетел, и в крайна сметка му показваше как би могъл да приеме смъртта.

Но тук, в една военна база в мирно време, в сърцето на английската провинция, Къли изобщо не беше подготвен за онова, което видя. Зави му се свят от гледката на мъртвото младо момиче, чиято кръв изцапа подметките на лъснатите му до блясък обувки. Той стисна рамката на вратата, когато светът се преобърна пред погледа му. Хамънд видя как краката на Къли започнаха да се огъват, здраво прихвана командира си под мишниците и го измъкна от склада, преди да се строполи на земята. Направи това не от съчувствие или от уважение към Къли, а защото трябваше да запази местопрестъплението непокътнато и да предотврати нанасянето на нови вреди. Полковникът вече бе оставил следи от големите си подметки навсякъде наоколо и Робърт много добре знаеше, че това ще навреди на неговата професионална характеристика, а не на тази на Къли.