Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

— Необходимо ли е всичко това, госпожо началник? Според мен бихме могли да предположим кой е извършителят. Няма ли да е по-добре да почакаме, докато не го заловим?

Фармър го изгледа гневно.

— Предположението е майка на всички неуспехи, майоре. Разполагате с инструкциите ми и ще се радвам, ако ни съдействате.

Тя му обърна гръб и каза на Адамс:

— Том, отиди и провери дали са тръгнали всички екипи за издирване. Ако има нужда, вземи още хора. Проверени ли са летищата и пристанищата?

Адамс кимна.

— Добре. Тогава да започнат щателен оглед на къщите в съседните селища. Стречъм може да се крие в някоя от тях.

— Слушам.

Фармър се провикна към Хамънд, който с бърза стъпка се отдалечаваше към кабинета си, за да изпълни първите й нареждания:

— А, майоре, искам да знам и имената на всички хора, свързани със Стречъм — приятелите, семейството му, колегите, момичетата, с които е спал.

Той вдигна ръка в знак, че е разбрал, и изчезна в мрака на базата.

Фармър погледна часовника си, след това вдигна глава към Сам.

— Впечатлена съм. Пристигнали сте тук само половин час след инспектор Адамс.

По някакъв тайнствен начин Хариет винаги успяваше да разбере какво става, особено със собствените й служители. Онова, което най-много дразнеше Сам, беше неприятният начин, който винаги избираше, за да покаже, че е информирана. Предполагаше, че това й дава усещане за власт, чувството, че владее положението.

— Надявам се да не сте карали с превишена скорост — додаде груповата началничка и й се усмихна.

Кой знае защо, не долови обичайния сарказъм в усмивката и поведението на Фармър, но вероятно просто вече свикваше със стила й на поведение.

Във всеки случай, моментът не беше подходящ да анализира ситуацията. Сам бързо влезе в склада. Внимателно се придвижи по пътечката за стъпване и се приближи до Найт. Той беше клекнал до тялото с фенерче в едната ръка и с лупа в другата. Складът приличаше на кланица, а вонята вече бе станала почти непоносима. Кръвта, която беше бликнала и изтекла от тялото, се бе разляла по пода като червен килим, преди да се съсири на прага. Стените, таванът и голяма част от спортните уреди бяха опръскани и изцапани с кръв. Зловещи, но странно въздействащи фигури покриваха всяка повърхност подобно на модернистично изображение на ада.

Найт вдигна глава.

— Добро утро, Сам. Приятно ми е да те видя тук.

Тя клекна до него.

— Откри ли нещо?

— Целият склад е покрит с отпечатъци — ще трябва да бъдат елиминирани доста — но по тялото няма почти нищо. Само един частичен отпечатък тук — каза той и посочи мястото точно под лявата ръка на Мери Уест. — Но дори и той е неясен, затова едва ли ще можем да идентифицираме някого по него.

— Дори и ако имаме заподозрян?

— Зависи с колко белега за сравнение разполагаме. В съда все още много държат на тези неща. От друга страна, възможно е отпечатъкът изобщо да не принадлежи на убиеца. — В тона му прозвуча сарказъм. — Знаеш колко много хора изгарят от желание да ни помогнат.

— Правят списък на онези, които са влизали и излизали от склада, затова няма да ни е много трудно да идентифицираме отпечатъците.

— Това добре, но се чудя колко ли хора са се отбили да хвърлят по един поглед, преди да започнат да водят статистиката.

Сам мрачно кимна. В един идеален свят едва ли щяха да имат проблеми, но сцените на убийства бяха много далеч от това и всеки съдебен защитник, който си разбираше от занаята, го знаеше.

— Видя ли дрехите й? — попита я.

Найт посочи към разкривения сив пластмасов стол встрани от тялото. Върху него бяха старателно сгънати полата, блузата и жилетката на Мери Уест, а върху тях, също така грижливо, бяха подредени сутиенът, жартиерите и чорапите й.

— Няма ги бикините и обувките й.

— Вероятно са някъде навън.

— Възможно е. Защо според теб са сгънати дрехите й?

Сам се замисли за миг.

— Може би ги е сгънала, за да не се изцапат, докато двамата се забавляват в склада.

Това не прозвуча убедително на Найт.

— Възможно е, но ми се струва малко странно. По мое време ставаше въпрос за истинска страст и на никого не му пукаше за дрехите.

— А пък аз смятах, че все още си девствен.

Той вдигна поглед и се засмя:

— Добре, свърших. На твое разположение е. Ще поговоря с Фланъри за това как трябва да транспортират тялото. Опитай се да направиш така, че да не изтрият единствения отпечатък, с който разполагаме.

— Снимаха ли го?

Найт кимна: