Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

— Да, и все пак истинският си е друго нещо. Ще се видим по-късно.

Запъти се към вратата, но се поколеба за момент. Кимна по посока на стената зад главата на Мери Уест и каза:

— Може би ще ти е интересно да погледнеш и това, ако ти остане време. Много странно, много странно.

Сам проследи погледа му. На стената, вероятно с кръвта на Мери Уест, бе изписана гръцката буква омега — Ω. Тя веднага се досети какво означава това: символизираше края, разрушението на света. При дадените обстоятелства присъствието й тук беше пълно с предзнаменования. Не я беше забелязала при влизането си в склада, защото се бе концентрирала предимно върху Найт и тялото на Мери Уест. Пристъпи към буквата, която бе изписана около стар ръждясал пирон. Онова, което привлече вниманието й обаче, беше не толкова пиронът, колкото висящото от него парче бяла хартия.

Само по себе си то не изглеждаше необичайно, но бе заобиколено с кървави петна. Нагоре, по посока на мястото около пирона, техните очертания бяха познати и очаквани. Оформяха плитка дъга напряко на стената, а капчиците бяха по-плътни в основата и изтъняваха нагоре, като по този начин указваха посоката на движение на инструмента, с който е било писано. Такива следи оставяше обикновено рязкото движение на нож или на някакъв тъп инструмент, при размахването на който от ръбовете му пръскаше кръв.

В този случай обаче голяма част от фигурата липсваше. Капките бяха доста нагъсто в основата на дъгата и постепенно се разреждаха в горната част на линията, като по този начин указваха посоката на изписване. Но изведнъж имаше някакво прекъсване, след което няколко тънки и хаотично разположени резки и петна довършваха поредицата. От това Сам можеше да заключи единствено, че нещо, най-вероятно лист хартия е висял на пирона и е бил махнат оттам след убийството. Тя огледа пода наоколо, но не откри нищо, което би могло да е въпросният лист. Зачуди се дали не е бил махнат от Фланъри или от служител в неговата оперативна група преди пристигането й. Ако е така, да оставят това малко парченце би било проява на небрежност от тяхна страна. Не, заключи тя, листът е бил откъснат след убийството, при това без вниманието, което всеки от екипа на Фланъри би проявил.

В най-добрия случай парченцето щеше да се вижда на снимките в първоначалното си положение, но тъй като имаше опасност да се откачи, Сам реши да го махне, за да го запази. Извади от чантата си пинцети, освободи с тях листчето от пирона и го сложи в малко найлоново пликче, което грижливо прибра в чантата си. След това отново се обърна към тялото на момичето: вече беше сама с него. Надвеси се за момент, като оглеждаше всеки сантиметър и правеше предварителните си заключения.

Дали не беше видяла това момиче на танците? Възможно е, но имаше вероятност и да греши. Снощи там имаше десетки момичета, които приличаха на това, а тя бе твърде заета, за да помни всяко от тях. Тръпки я побиха, като си припомни как всички се смееха и се забавляваха, докато това нещастно младо създание се е борело за живота си и е изгубило.

Тялото на Мери Уест лежеше обърнато към стената на склада. Беше гола. Главата й сочеше към по-отдалечената стена. Коремът й беше разпран и вътрешностите й се показваха навън. Съдейки по количеството кръв в склада, Сам заключи, че момичето е било изкормено все още живо. Цялото му тяло беше покрито със съсирена кръв. Стената до трупа и една почти счупена маса за тенис зад главата му бяха опръскани с кръв. Следите се простираха и върху двете повърхности и изтъняваха в далечния си край.

Сам разгледа кървавите петна по стената и реши, че коремът на момичето е бил разпорен с много рязък и силен разрез, който започваше от върха на пубиса и продължаваше нагоре към основата на гръдната кост, където поради яростта на движението ножът бе отскочил от костта нагоре и надясно, без да бъде задържан от мускулите и плътта. Тя отвори чантата си, сложи си хирургическите ръкавици и включи касетофона.

Клекна до тялото и започна да диктува наблюденията си: „Складова барака, американска военновъздушна база Лиймингъл, четири и четиридесет и пет сутринта, неделя, 22 май 1996 година. На сцената на местопрестъплението присъстват също майор Боб Хамънд от Отдела за сигурност на Военновъздушните сили на Съединените щати, групов началник Фармър, детектив инспектор Адамс, господин Колин Фланъри, ръководител на оперативната група, и господин Артър Найт, ръководител на групата за снемане на пръстови отпечатъци. Тялото принадлежи на зряла млада жена, около двадесетгодишна“.