Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

— Извинете.

Мъжът вдигна поглед. Сам се приближи до тялото.

— Ето тук — посочи тя към мястото, където бе забелязала проблясъка. — Осветете го отново.

Полицаят се поколеба как да реагира на намесата й и погледна към Фланъри в очакване на инструкции. Отговорът на Колин се забави и в крайна сметка Сам нетърпеливо дръпна фенерчето от ръката на мъжа и го включи. Наведе се над тялото и освети мястото, където бе забелязала слабия проблясък.

Фланъри се доближи до нея.

— Проблем ли има, доктор Райън?

Сам му направи знак да замълчи, докато осветяваше ръката на Мери Уест от долната страна. Известно време нищо не се показа и тя реши, че сигурно й се е привидяло. В следващия момент сиянието се появи отстрани на ръката, както и преди малко. Сам помаха, Колин разбра и й подаде лупа. Най-сетне успя да разгледа парченцето както трябва. Беше малко и прозрачно като крилце на насекомо, а цветовете му се меняха и проблясваха, докато движеше лупата. Вдигна поглед към Фред само за секунда, защото не искаше да изпуска намереното от очи дори за миг.

— Скалпел.

Беше заповед и Фред незабавно се отзова, пое фенерчето от протегнатата й ръка и постави в нея скалпел. Сам наблюдаваше мястото отблизо, леко подпъхна скалпела под парченцето и бавно го повдигна от кожата. Фланъри й подаде стъкълце, върху което да го постави. Тя инстинктивно усещаше, че това мъничко прозрачно късче е важно и че с него трябва да се действа внимателно. Колин запечата находката и я подаде на полицая, отговарящ за веществените доказателства, който я мушна в пликче и го затвори.

Сам се изправи и попита Фланъри:

— Твоите хора приключиха ли?

Той огледа екипа си и всички единодушно кимнаха.

— Цялата е твоя, доктор Райън — обяви Колин.

Тя заоглежда тялото и подхвана коментара си по аутопсията:

— Десет и половина сутринта в неделя, двадесет и втори май 1996 година, болницата „Парк“, Кеймбридж. Аутопсия на Мери Уест, осемнадесетгодишна жена, чието тяло бе открито през нощта в барака в американската военновъздушна база Лиймингъл. Присъстват още групов началник Хариет Фармър от полицейското управление на област Кеймбридж, майор Робърт Хамънд, представител на Военновъздушните сили на САЩ, господин Колин Фланъри, началник на оперативната група, и господин Джон Дейл, следовател от отдел „Убийства“. Тялото е на нормално развита жена. Теглото й е сто и дванадесет паунда 3 3 Мярка за тежест. 1 паунд = 0,453 кг. — Б.пр. , а ръстът е пет фута 4 4 Мярка за дължина, 1 фут = 30,48 см. — Б.пр. и осем инча 5 5 Мярка за дължина, 1 инч = 2,54 см. — Б.пр. .

Макар метричната система да бе официално приета преди няколко години, Сам трудно преобразуваше мерните единици наум и все още боравеше с паундове и унции 6 6 Мярка за тежест, 1 унция = 28,3 г. — Б.пр. , футове и инчове. Джийн щеше да ги преизчисли по-късно, когато печаташе доклада.

Започна от главата и бавно тръгна надолу по тялото.

— Има дълга руса коса. По черепа няма видими следи от наранявания.

Когато стигна до шията, се наведе, за да я разгледа по-отблизо.

— В предната лява част на шията има мехур, дълъг около три инча. Прилича на изгаряне.

Нямаше представа какво е причинило мехура, но кой знае защо, това я тревожеше.

— Бихте ли направили няколко снимки, моля?

Съдебният фотограф пристъпи и засне нараняването от няколко различни ъгъла, преди да се върне отново на мястото си. След това Сам направи няколко бързи измервания. Като че ли нещо горещо се бе допряло до шията на момичето. Ако се съдеше по мехура, нараняването е било нанесено преди смъртта, но дали е свързано с нея, беше съвсем друг въпрос.

Продължи надолу към гърдите и стомаха.

— Налице е дълъг и дълбок разрез от средата на гръдния кош до върха на срамната кост. От неравните ръбове може да се заключи, че острието най-вероятно е било назъбено.

Фред й подаде линийка.

— Дълъг е двадесет и два инча. Прорезът е разтворен и разкрива вътрешностите. Част от съдържанието на стомаха е излязло навън и е пръснато върху корема. Червата са умишлено издърпани и отрязани. В настоящия момент не се забелязват други видими наранявания.

Фред й подаде малък съд от неръждаема стомана, в който имаше няколко тампона с дълги дръжки. Сам взе един от тях и се зае да изследва всички отвори по тялото. Сериозната й работа започна.

Към края на аутопсията Сам изпитваше неистово желание да изхлузи престилката, да се прибере у дома и да се пъхне под горещия душ. Искаше водата да облива тялото й, да я пречисти и да отмие злото, изпречило се на пътя й.