Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

— Имате предвид нещо като „Ейджънт Ориндж“, така ли? — прекъсна го Дойл.

— Нещо подобно. Става дума за вещество, наречено ZO-23. Вместо да поразява тялото, както повечето конвенционални реактиви, то прониква в мозъка и предизвиква страх, параноя. Идеята беше да се разпръсне над виетнамската армия с надеждата, че войниците ще прекратят огъня и ще започнат да се изтребват помежду си.

— Това обяснява много неща — каза Сам. — Подейства ли?

— Веществото изобщо не беше използвано срещу Виетконг. Беше проведен експеримент с малка група доброволци.

Дойл се ухили саркастично:

— Смятах, че основно правило за всеки войник е никога да не става доброволец за нищо.

— Несъмнено. Така или иначе, обещаха им да ги върнат у дома и номерът подейства.

Сам отново го прекъсна:

— За колко души става дума?

— За двадесет. Заведоха ги в изпитателен център на около трийсетина километра от Сайгон и разпръснаха веществото над тях при бойни условия. След това ги отведоха в Сайгон за по-внимателно наблюдение.

Дойл изпреварваше мисълта му:

— И какво стана?

— Това, което очаквахме. Страх, параноя, крайни пристъпи на насилие, загуба на чувство за действителността.

Сам беше ужасена, но и заинтригувана.

— Колко време продължаваше това състояние?

— Около седем-десет дни или поне така смятахме. След като ги освободиха и ги върнаха в Щатите, някои от тях продължиха да проявяват симптомите.

— И резултатът беше, че…

— Един уби цялото си семейство, друг — няколко съседи и полицай. Трети отишъл на работа един ден и избил всички в печатницата, след като ги поканил на парти.

— Всички ли реагираха по този начин?

— Не, близо половината. Но не можехме да си позволим да поемем рискове, затова интернирахме всички. Един от тях успя да се измъкне и предизвика истински хаос за няколко дни, но вече отново е под контрол.

— А онези, които не проявиха такава реакция?

Мъжът я погледна.

— Беше нужен само още един инцидент и някой умен журналист, който да надуши връзката, и всички щяхме здравата да загазим.

— Но как реагираха роднините на тези хора?

— Никак. Казахме им, че са мъртви, последваха щедри обезщетения и проблемът просто отшумя.

Дойл прекоси стаята и седна от другата страна на масата, срещу мъжа.

— Докато не се появи Браун.

— Да, докато не се появи Браун — кимна мъжът.

— Но как се е замесил във всичко това?

— Самолетът му се разбил близо до тази зона и той я прекосил точно когато сме напръскали. Дори не знаехме, че е бил там.

— Кога узнахте?

— Със сигурност след убийството на младото момиче в Англия.

— Беше права за бележката, Сам — каза Хамънд. — Аз я взех. Трябваше.

— Защо?

— Разпознах почерка. Преди това старото копеле ми беше изпратило благодарствено писмо за празненството в хангара, което организирах за него.

— Онова, на което ходихме?

Той кимна:

— Почеркът беше същият.

Сам не остана доволна.

— И дотогава не знаеше, че е той, така ли?

Хамънд поклати глава отрицателно.

— Но защо не го арестува, след като разбра, че е той?

Преди Робърт да успее да отговори, непознатият се обади:

— Защото ние му наредихме да не го прави.

— А кои сте вие, по дяволите? — настоя Сам.

— Това няма значение. Но не можехме да позволим един от най-прочутите ни генерали да бъде арестуван за убийство.

Дойл се изсмя:

— Черна точка за Пентагона.

— Нещо такова.

Агентът продължи:

— Откога знаете, че е той?

— Отскоро.

— Преди убийството на момичето в Англия?

Непознатият кимна:

— Смятахме, че ще можем да го контролираме, докато се върне в Щатите.

Сам не можеше да повярва на ушите си.

— И после какво?

— Бяхме уредили да бъде настанен, да кажем, в охраняем старчески дом, но той ни изпързаля.

— Не ви бива особено, а?

Мъжът сви рамене:

— Случва се. Тогава отзовахме майор Хамънд. Първо, за да му попречим да задава неудобни въпроси, и второ, за да ни помогне да заловим този кучи син, преди всичко да се разчуе.

Сам невярващо поклати глава:

— Е, сега е повече от сигурно, че ще се разчуе.

— Съмнявам се — каза мъжът. — Първо ще опразним това място, а след това ще го сринем със земята. Артър Уилмът Браун ще бъде обявен за загинал при трагичен инцидент и ще заеме достойно място в Арлингтън сред американските герои от войната.

Сам заяви предизвикателно:

— Британската полиция и Рочестър вероятно ще бъдат на друго мнение.

— Вашето Министерство на вътрешните работи и командир Рочестър са уведомени. Те се съгласиха да ни съдействат.