Найджел Маккрери - Непознати без лица

— Предпочитам да ви го покажа горе, много е лично.

Тя хвърли поглед към Шармън, който кимна.

— Добре, води ни, само се надявам да си заслужава.

Хъд кимна.

— О, мисля, че ще ви хареса.

Стаята му бе в задната част на хотела. Сам се изненада, че е по-голяма и много по-просторна от нейната.

Изненадата й сигурно си пролича.

— Обичам да съм нашироко.

— Трябва да е доста скъпо? — огледа се тя.

Хъд сви рамене.

— Семейството ми е заможно.

Усмихна му се саркастично.

— Разбира се, че е. А сега, какво искаше да ни покажеш, освен рисунките?

Засмя се, развеселен от неодобрението й към материалните му стремежи. Отиде до шкафа и извади няколко ризи, преди да издърпа един продълговат пакет, обвит стегнато в амбалажна хартия. Сам имаше чувството, че го е виждала и преди, но не можеше да си спомни къде. Усмихна й се, преди да го й го подаде.

— Помниш ли го?

Досети се в момента, в който я попита. Това бе пакетът, който Спейд бе извадил от шкафа в караваната точно преди да го застрелят. Посегна да го вземе, но Хъд бе твърде бърз и го издърпа от ръцете й.

— Не, не, аз го намерих, аз ще го отворя.

Той се приближи до масата в дъното на стаята, за да отвори плътно запечатания вързоп, а Сам започна да го разпитва.

— Откъде го взе, по дяволите?

Хъд го пусна на масата и извади сгъваем нож от джоба си. Отвори го и погледна към Шармън.

— Използвам го, за да моделирам глината, това е.

Шармън изобщо не го бе грижа за какво го ползва, но кимна официално, за да покаже, че е разбрал.

Сам упорстваше:

— Ще ни кажеш ли откъде си взел пакета, или не?

Той започна да реже канапа.

— От трупа му. Е, близо до него.

Сам бе удивена и изненадана.

— И полицията не те спря?

Художникът се засмя кратко и саркастично.

— Не ме видяха. Престорих се, че се опитвам да му помогна, и в суматохата пъхнах вързопа в ризата си.

— Ако те бяха хванали… — поклати глава тя.

Хъд я прекъсна:

— Е, не ме хванаха, така че ще видим ли какво имаме?

Тя погледна Шармън, който се усмихваше широко. „Да — помисли си тя, — ти би го одобрил.“

Питър продължи да разопакова вързопа, докато съдържанието му остана изложено на масата. Тя се приближи и започна да прехвърля различните предмети. Имаше спестовна книжка, видео касета и два малки пръстена. Отвори спестовната книжка и започна да я разглежда. Беше на името на Клеър. Сметката бе открита преди няколко месеца и съдържаше редовни преводи. Докато прелистваше страниците, тя се изненада от постъпленията. Обърна се към Шармън.

— Виж това!

Той се наведе над книжката, докато Сам му показваше числата.

— Виж, хиляда лири месечно в продължение на три месеца, по две хиляди в продължение на два месеца и последният е на стойност три хиляди. Кой й е плащал такива суми, по дяволите?

— Проституция? — намеси се Хъд.

Шармън поклати глава.

— Не, прекалено много са дори и за млада проститутка. Изнудвала е някого. Вижте последната вноска от три хиляди лири. Изплатена е около месец преди времето, когато според нас е умряла. Изглежда, е станала твърде настоятелна, твърде алчна. Изнудваният си е казал „стига толкова“ и му е писнало да й плаща.

Хъд отново се намеси:

— Не можеш да си сигурен, нали?

Шармън поклати глава.

— Само погледни вноските. Нарастват равномерно — хиляда, две хиляди, после три хиляди и накрая нищо. Убеден съм, прекалено познато ми е.

Сам взе книжката и започна да я прелиства отново с надеждата да намери нещо, което не е забелязала преди, но нямаше нищо.

— Но кой е бил?

Стан сви рамене.

— Някой заможен и явно си е струвало да го изнудва.

— Но е било и адски опасно.

— Може и да не го е съзнавала.

— Значи някой богат и видимо безопасен. Има хиляди такива.

— Всеки е способен на убийство при подходящи обстоятелства — усмихна се Стан.

Той взе двата накита и ги повъртя между пръстите си. Не бе виждал по-необичайни пръстени от тях. Бяло злато със странно, но не грозно усукване в средата с три рубина на единия и три диаманта на другия. Бяха скъпи уникати.

— На кого мислиш, че са принадлежали?

Сам повдигна рамене.

— Кой знае?

Хъд внезапно се протегна и вдигна касетата.

— „Стар Трек“, любимият ми сериал, дано да е епизодът с Фърбис, много го харесвам.

Шармън посегна и грабна видеокасетата от ръката му, подразнен от намесата му. Обърна се към Сам.

— Можем ли да намерим видео тук?

— Ще видим.

Отиде до телефона и се обади на рецепцията. Беше приятно изненадана да разбере, че са в състояние да им го осигурят веднага. Докато чакаха, Хъд отново разгледа предметите, надявайки се да открие нещо, което двамата му приятели специалисти бяха пропуснали. Докато той търсеше, Шармън размишляваше безмълвно до прозореца.