Найджел Маккрери - Непознати без лица

— И да знаеш, че убиецът й е свързан с този на Софи Кларк!

Той спря за миг, но не се обърна. Разбра, че го е уязвила, и се зарадва.

На следващата сутрин Сам си взе душ и се облече бързо. Бе спала учудващо добре. Мислеше си, че може да се дължи на въздействието от посещението на Адамс. Имаше чувството, че от няколко дни насам снощната история бе първото позитивно нещо, което е направила. Достави й удоволствие да го постави на мястото му.

В единадесет и тридесет имаше среща с Шармън пред дома на Уодъм. Надяваше се да го види по-рано, но той й бе отказал с извинението, че имал няколко важни задачи преди това.

Хвърли поглед към часовника си. Беше почти единадесет. Пусна Шоу в задната градина, заключи къщата и скочи в колата. Когато зави по сенчестия участък, който водеше от нейната къща към главното шосе, забеляза тъмносин форд ескорт, паркиран сред дърветата в края на пътя. Не би го забелязала изобщо, но шофьорът не бе отбил напълно извън пътя и капакът се подаваше на няколко сантиметра. Инстинктът й подсказа, че това е немаркирана полицейска кола, която Адамс е пратил да я наблюдава. Беше го вбесила повече, отколкото си мислеше. Може би идеята да го дразни не бе чак толкова добра. В края на краищата той беше шеф на много влиятелен отдел и изключително амбициозен мъж. Колкото и да си мислеше, че го познава и разбира, за пръв път от доста време се изплаши от него. Не се бе приближила толкова, че хората му да я забележат, затова превключи на задна скорост и се върна по своята алея. Заключи колата и се отправи обратно към къщи, включи телевизора, за да създаде впечатлението, че си е у дома, след което се отправи през полето зад къщата и измина пеша разстоянието от половин миля до близкото селце. Когато пристигна, отиде до един уличен телефон и си повика такси. Хрумнало й бе да се обади от дома си или от мобилния, но не знаеше колко навътре е приел забележките й Адамс и кой можеше да я подслушва.

Стан Шармън я чакаше пред къщата на Уодъм, когато пристигна. Макар че видя таксито, не изглеждаше изненадан. Сам плати на шофьора и се приближи към него.

— Момчетата на Адамс те причакваха, нали?

— Да, откъде знаеш?

— И аз трябваше да се отърва от две ченгета — усмихна се той.

Сам се притесни.

— Нали не знаят къде сме?

— Сериозно ли си мислиш, че ще го оставя да ми грабне славата под носа?

Тя разбра какво има предвид. Шармън се взря в лицето й.

— Готова ли си?

— Както винаги — кимна му.

Той бръкна в джоба си, за да се убеди, че стегнато опакованите монети са му подръка, преди да отвори портата и да последва Сам по пътеката.

Отвори им Бил Уодъм. Изглеждаше изненадан от появата им.

— Господин Шармън, какво мога да направя за вас?

Стан му отправи пресилено мила усмивка.

— Тук ли е госпожа Уодъм?

— В дневната е — кимна мъжът.

— Мога ли да разменя няколко думи с нея?

Човекът се поколеба за момент, но накрая взе решение и кимна.

— Разбира се, влезте.

Въведе ги в дневната, където Бети Уодъм седеше и плетеше, гледайки някакъв тъп сапунен сериал по телевизията. Шармън веднага прекоси стаята и седна до нея, преди тя да успее да реагира. Хвана ръката й и разгледа пръстените. Жената изглеждаше изненадана.

— Не само че сте я убили, ами сте взели и пръстените й, нали?

Госпожа Уодъм видимо пребледня, докато гостът продължаваше да я държи. Погледна съпруга си, който остана прикован на мястото си. След като се поокопити, тя се опита да стане, но Шармън продължаваше да я стиска и я принуди да остане седнала. Жената завъртя ръката си и се опита да го удари през лицето, но той бе по-бърз, парира удара и предизвика реакцията на господин Уодъм.

— За бога, Бети, престани, всичко свърши! Ти и проклетите ти пръстени, казах ти да ги оставиш, по дяволите! Тъпа кучка!

Съпругата му внезапно се нахвърли върху него.

— Млъквай, тъпо копеле, не могат да докажат нищо!

Сам наблюдаваше, а очите на Шармън се присвиха.

— О, боя се, че можем. Имаме копие на филма, който сте заснели, когато сте убили Софи Кларк. Тогава е била с пръстените. А сега, само няколко седмици по-късно, те са у вас. Какво заключение ще си направят съдебните заседатели според вас?

Бил Уодъм поклати глава, поглеждайки жена си.

— Ти ни довърши, алчна кучка такава, ти ни довърши! — Пренесе вниманието си върху Стан. — Наистина я убихме. Но не беше нарочно, стана случайно.

Шармън поклати глава.

— Случайно! Не ми разправяй, че не си знаел, че е бил зареден!