Найджел Маккрери - Непознати без лица

Бети внезапно избухна в пристъп на ярост. Ядът й бе толкова силен, че този път успя да се освободи и се втурна през стаята към съпруга си, вдигнала игла за плетене в ръка. Шармън я настигна бързо, сграбчи я за косата и я събори на земята, докато тя все още крещеше и заплашваше мъжа си. Полицаят извади белезниците от задния си джоб и закопча ръцете й зад гърба. Щом я обезвреди, той насочи вниманието си върху Бил Уодъм.

— Е, искате ли да ни разкажете какво се случи, или предпочитате да се присъедините към жена си на пода?

— Няма нужда — поклати глава. — Ще ви кажа това, което искате да знаете.

Бети вдигна поглед към него и изкрещя:

— Затваряй си устата, затваряй си шибаната уста! Той ще те убие, ако проговориш, също както очисти Роджърс!

Сам забеляза страха по лицето на мъжа. За щастие и Шармън не го пропусна. След като вдигна Бети за окованите й ръце, той я отведе в коридора и я закопча в тоалетната на долния етаж. Тя продължи да пищи, но сега поне думите й се различаваха трудно.

Когато се върна в стаята, хвана Уилям Уодъм за реверите и го бутна на един стол.

— Така, целите сме в слух.

Мъжът преглътна с мъка, преди да започне.

— Роджърс ни забърка. Знаеше, че се мъча да свържа двата края. Заплатата на шофьор на микробус не е кой знае колко голяма, дори и с пенсията на портиер. Предложи ми да вземам касетите от Европа и да ги внасям в страната.

Шармън седна на страничната облегалка на стола и се опита да си придаде не толкова заплашителен вид.

— Известно ли ви бе съдържанието им?

Уодъм кимна.

— Знаех, че е порно, но не и от какъв вид. Е, поне не в началото.

Сам усещаше, че мозъкът на приятеля й работи трескаво.

— А кой ходеше на тези командировки?

— Роджърс, аз и един тип, който вземахме от пристанището, Спейд. Гаден чешит беше. Сприхав.

— Значи Роджърс е познавал Спейд?

Мъжът кимна.

— Били са заедно в Кралския военноморски флот.

Всичко започваше да си идва на мястото и за пръв път Шармън започваше да добива увереност в разрешаването на случая.

— Откога датират тези пътувания?

Уодъм се замисли за момент.

— От около година.

— А кои бяха основните места на доставка?

— Амстердам и Париж. Екскурзиите доста ми допадаха.

Сам забеляза, че Уодъм става все по-нервен и всъщност бе добил нездрав вид, докато Шармън продължаваше да го разпитва. Запита се дали да се намеси, но реши да му даде още малко време, за да приключи.

— Кога разбрахте какъв материал внасяте?

— Преди няколко месеца. Бях отвратен, когато Роджърс ми показа.

Шармън се изсмя саркастично.

— Но не достатъчно, за да се откажете от бизнеса, а?

Сам забеляза, че дишането на Уодъм започва да се затруднява.

— Бях затънал прекалено много. На такива хора не можеш да откажеш. А и Бети се радваше на парите.

— Чия бе идеята за убийството на Софи Кларк?

Човекът откопча най-горното копче на ризата си и разхлаби вратовръзката си. Сам реши, че е дошъл моментът да се намеси.

— Стан, мисля, че е време да…

Той вдигна ръка и я прекъсна.

— Чакай, Сам, не сега.

Въпреки че не бе сигурна дали трябва, тя запази мълчание и реши да му даде още малко време.

— Не сме имали намерение да я убиваме.

Шармън явно не бе убеден.

— А какво се случи?

— Роджърс я изнудваше. Знаеше за връзката й с Уорд. Каза й, че ако не изпълни желанието му, ще каже на съпруга й. Държеше филма, в който двамата правят секс. Беше ги заснел през прозореца на спалнята, така че едва ли можеше да отрече.

— И какво трябваше да стори тя?

— Роджърс казваше, че трябвало да направим наши собствени филми, за да намалим разходите по пътуванията.

— Значи сте знаели, че е удушвачески филм?

— Не, не, нямаше да е нищо подобно — поклати глава мъжът. — Щеше да е просто наужким.

— Само да се престорите, че я убивате? — прекъсна го Шармън.

— Да. Зная, че ви звучи глупаво, но такова бе решението ни.

— И тя се съгласи?

— Склони да го направи веднъж и после Роджърс щеше да й даде касетата и да си държи устата затворена.

Стан се изсмя саркастично, а Сам се намеси:

— Нима е повярвала?

Уодъм сви рамене.

— Беше отчаяна, предполагам, че човек вярва на всичко в такъв момент.

— Тогава кой я удуши? — обади се пак Шармън.

Сам забеляза, че на Уодъм му е много зле.

— Стан, ще трябва да спреш.

Дори и той започваше да забелязва, че му прилошава, но честно казано, всъщност не го бе грижа.

— Още няколко въпроса. Тогава кой беше?

— Роджърс я изнасили и после взе да я гори. Тя запищя, защото не беше съгласна на това. Заплашваше, че ще каже на мъжа си и ще повика полиция.