Найджел Маккрери - Непознати без лица

Сам поклати глава недоверчиво при странното му твърдение.

— Но тя е мъртва.

Той извърна поглед към ливадите, реката и гърба на библиотека „Рен“.

— Духът не умира, само тялото. Ако не можех да уловя него, не исках изобщо да й правя портрет.

— А ако не бяхме открили нейна снимка?

— Тогава нямаше да го завърша. Щеше да си остане смачкан на пода.

— Също както и паметта й.

Усмивката му се разтегна.

— Също както и паметта й.

Спогледаха се за миг, преди Хъд да отвори вратата и да излезе. Затвори я и надникна през прозореца.

— Ще ти се обадя, когато приключа, тогава може би ще можеш да видиш как е изглеждала от плът и кръв, така да се каже.

— Нямам търпение — усмихна му се тя.

Превключи на първа скорост, отдалечи се от колежа и се отправи към къщи.

Когато се прибра, завари Адамс да я чака. Добре че този път поне бе сам. Докато той стоеше търпеливо до вратата, тя мина покрай него, пъхна решително ключа в ключалката и отвори. Хвърли му поглед.

— Можеш да влезеш, ако няма да ми четеш лекция.

— Никакви лекции — поклати глава Адамс.

Сам кимна и двамата влязоха в къщата. Прекоси кухнята и сложи чайника.

— Кафе или чай?

— Чай, благодаря.

— Та какво мога да направя за теб, освен чая? — обърна се тя към него.

Адамс се поколеба за миг, съставяйки отговора си.

— Просто дойдох да изразя съжалението си и да видя дали си добре.

Въпреки милите думи, тя не можеше да превъзмогне недоверието си.

— Благодаря ти. А също и за това, че освободи Стан, особено в този момент.

— Ненужно бе да го задържам, явно не бе направил нищо. Да си призная честно, вероятно го прибрах, защото му бях ядосан. Всъщност никога не съм смятал, че е извършил нещо. Стан може и да е таралеж в гащите, но е добро ченге и не е убиец.

— Е, радвам се, че най-после си го разбрал.

Сам наля чая и подаде чашата на Адамс.

— Е, след като ми сподели причината за посещението си, има ли и нещо друго?

Той сръбна от чая си, преди да остави чашата и да я погледне.

— Подала си оставка.

Тя кимна.

— Мислех, че ще си доволен най-после да се отървеш от старата вещица.

Адамс поклати глава.

— Никога не съм го искал. Сам, ти си най-добрият патолог, когото познавам, и аз, а и полицията, не можем да си позволим да те загубим.

— Въпреки че действам нестандартно и си пъхам носа насам-натам?

— И това пъхане на носа доведе до смъртта на едно младо момиче. Дори и въпреки това. Ако не бяха нестандартните ти методи, нямаше да съм главен инспектор и неколкостотин убийци все още щяха да се разхождат на свобода. Това е едно от качествата, които ме привлякоха у теб.

Тя не бе докоснала чая си, беше твърде нервна, но не знаеше защо.

— Ако това са истинските ти чувства, тогава защо се намеси?

— Защото въпреки нестандартните ти методи трябва да приемеш, че в края на краищата това е работа на полицията. Ако ме бе държала в течение на находките си, вероятно Кейт щеше да е още жива и случаят щеше да е разрешен много по-бързо.

— А ако ти бе повярвал, че момичето е било убито, когато ти го доказах, вместо да поставяш финансовите съображения над съвестната полицейска работа, може би смъртта на Кейт също щеше да бъде предотвратена.

Адамс замълча за миг, обмисляйки думите на Сам и преценявайки дали моментът е подходящ да повдигне въпроса за истинската цел на посещението си.

— Добре, права беше за момичето, съжалявам. След като убиецът й е мъртъв, не виждам какво друго мога да направя.

Сам го зяпна невярващо.

— Какво имаш предвид с това, че убиецът й е мъртъв?

— Спейд е, мисля, че я е проследил до Кеймбридж и я е убил.

Сам поклати глава.

— Колко удобно за теб! След като отказа да признаеш, че изобщо става въпрос за убийство, сега вече имаш разрешен случай, без да ти струва и пени. Обзалагам се, че това ще увеличи шансовете ти за повишение. Ще трябва да оглавиш нов отдел — „Евтино разкриване на убийства“. Е, грешиш, не го е извършил Спейд.

Адамс се изправи и запита ядосано:

— Тогава кой?

— Ще ти кажа, когато най-после науча — усмихна му се тя.

— Предупредих те и преди, Сам, престъпление е да укриваш информация.

Прииска й се да запрати чашата си по него.

— О, не се тревожете, господин главен инспектор, вие пръв ще научите, когато най-после открия действителния убиец.

Адамс я изгледа кръвнишки за момент, преди да се обърне и да тръгне към входната врата. Сам го изчака да отвори, преди да му изкрещи последната си обида: