Найджел Маккрери - Непознати без лица

Казват, че границата между добрия полицай и добрия престъпник е много тънка. Понякога Сам се чудеше дали Шармън не я прекрачва.

— Както и да е, като се вмъкнах, поръчах извлечение от банковата сметка и после накарах нашия услужлив пощальон да го задържи и да го предаде на мен.

— Не е толкова просто да получиш извлечение. Нали?

Шармън се усмихна тъжно.

— Лесно е, ако знаеш как.

Все още не бе убедена.

— Ами паролите, моминското име на майката и тем подобни?

— Моминското име на майка му е Ръсел…

— Откъде знаеш такива работи? — прекъсна го Сам.

— Влиза ми в работата да зная такива неща — сви рамене той.

Тя не бе приключила с кръстосания разпит.

— А паролата му?

— Оставя я залепена отстрани на компютъра си. Забелязах го миналия път, когато бях там. Много хора постъпват така. Но всъщност така се обезсмисля предназначението й, не мислиш ли?

Сам не мислеше нищо, бе твърде поразена от действията му, за да направи каквото и да било.

— Знаеш ли, че горкият пощальон вероятно ще си загуби работата?

Шармън запали втора цигара.

— Съмнявам се. Ще уредя нещата. Не е единственият пощенски служител, за когото имам компромати.

Сам би искала да бъде шокирана от начина му на действие, но не беше. Всъщност, честно казано, по-скоро го харесваше.

— Имаше и нещо в плюс — продължи той. — Ако провериш сметката му месец по месец, ще видиш, че има много големи постъпления, плащани на или около петнадесето число.

Сам поклати глава.

— Е, и?

Шармън се усмихна дяволито.

— След като излязох от дома на Кларк, реших да поразгледам и из апартамента на Роджърс. В този момент всички аларми бяха изключени, затова си помислих, че мога да се възползвам от ситуацията и да се вмъкна и там.

Сам усещаше, че започва да се дразни.

— И каква бе целта?

Той поклати глава.

— Нямаше определена цел, просто исках да подуша наоколо. Но после намерих това.

Подаде й купчина фактури за бензин.

— Фактурите са от цяла Европа и съответстват на пътуванията на Уодъм и приятелите му. Което пък напълно съвпада с големите суми, внасяни в сметката на Кларк.

Сам бе изненадана и шокирана колко солидни бяха в действителност те. Не бе имала представа каква печалба се извлича от порното.

— Но Кларк и без друго е богат. Защо би правил това?

Шармън се засмя.

— Нали знаеш поговорката: „Не можеш да си прекалено слаб или прекалено богат“.

Сам и Шармън прекараха остатъка от деня и нощта в къщата. Тя спа на канапето, а Стан — в леглото на Кейт. Предложи й обратния вариант, но сърце не й даваше да го приеме. Единствената изненада на вечерта бе липсата на новини за семейство Уодъм. Адамс явно бе действал бързо, за да задържи сведенията и да разбере какво става. Странно бе усещането „да си беглец“. Да я издирват, кой би помислил? Сам потъна в мрачни мисли. Странни игри играеше животът.

И двамата станаха късно. Нямаше смисъл да бързат. Бе прекарала още една неспокойна нощ. Този път не заради сънищата, а заради положението на канапето, където бе решила да прекара нощта. След голяма чаша кафе и бърз душ двамата бяха готови да тръгнат.

Шармън й отправи поглед, докато се настаняваше на седалката до него.

— Ще минем по околовръстното шосе, няма смисъл да си просим белята.

Сам кимна. Бе забравила, че все още са бегълци.

Шармън сякаш мина по всеки заобиколен път и странична улица в Кеймбридж, като от време на време спираше, за да се увери, че не ги следят. След цяла вечност, както им се стори, пристигнаха в дома на Кларк в Гранчестър. Сам почти очакваше да ги посрещне армия полицаи и бе облекчена, че не е така.

Паркираха на алеята и тръгнаха към вратата. Шармън натисна звънеца силно и продължително. След малко се появи Кларк. Изглеждаше спокоен и невъзмутим.

— Доктор Райън, детектив Шармън, на какво дължа тази чест?

На Шармън не му минаваха такива.

— Мислех, че трябва да ви уведомим, че чистачката ви Бети Уодъм е арестувана за убийството на съпругата ви, а Бил Уодъм е мъртъв.

Кларк се опита да си придаде смаяно изражение, но Сам видя, че е някак си фалшиво.

— Значи изобщо не е бил Уорд. Не съм и смятал, че е той. Но госпожа Уодъм — това е потресаваща новина! Сигурни ли сте?

Стан се усмихна.

— Напълно. Но по-интересно е, че господин Уодъм намекна за участието ви в убийствата, преди да почине.

Кларк поклати глава и се изсмя пресилено.

— Да не би да ви е дал показания?

Шармън поклати глава.

— Нямаше тази възможност. Но призна пред мен и доктор Райън, преди да умре.