Найджел Маккрери - Непознати без лица

— Защо?

Мразеше да го разпитват. Особено хора в тяхното положение.

— Ако си мислиш, че ще се мотая тук, та да ме издадеш на ченгетата, дълбоко се лъжеш!

— Щом така ти е удобно — сви рамене тя.

Спейд пренесе вниманието си върху Кейт.

— А ти оставаш с мен, докато получа парите!

Сам погледна към нея, после към престъпника.

— Действително ли е необходимо?

Момичето постави ръка върху нейната.

— Няма нищо, доктор Райън, ще ида с него. Свикнала съм да се качвам в чужди коли с разни хора, забрави ли?

Сам се впечатли от храбростта й, но в същото време се почувства като истинска кучка. Кимна, защото нямаше друг избор. Просто се надяваше нещата да не се объркат ужасно.

Докато Сам и Кейт се изправяха, Спейд отиде до шкафа. Отвори вратичката, издърпа долното чекмедже и извади пистолет, а от тайна ниша отдолу — и малко пакетче. Показа им оръжието, размахвайки го решително.

— За застраховка. Само да ме ядосате и ще ви избия всичките, независимо дали сте на улицата. Ясно ли е?

Патоложката кимна. Развитието на събитията бе неочаквано и можеше да провали плановете й. Сега Спейд бе в състояние да вземе парите и въпреки това да не й каже нищо. Той пъхна пистолета в колана си и ги изведе навън. Сам, Кейт и Хъд слязоха по единственото стъпало на караваната и зачакаха по-нататъшни нареждания. Мъжът ги последва.

— Стойте тук, ще докарам колата. — Тръгна към волвото, паркирано в далечния край на сечището.

— Залегнете, залегнете, полиция!

Високият командващ глас сякаш се понесе от нищото. Сам реагира бавно и внезапно усети, че Кейт я дърпа към земята и пада върху нея. Когато вдигна поглед, цялото действие сякаш се развиваше в бавен каданс. Спейд се обърна в посока на невидимите гласове с гневен и почти обезумял поглед. В същия момент извади пистолета си. Сам знаеше, че крещи нещо, но думите му бяха заглушени и безполезни. С ярък проблясък, последван от силна експлозия, оръжието му стреля отново и отново. После, докато тя го наблюдаваше, гърдите му сякаш избухнаха и той политна назад към земята. Разбра, че е мъртъв, преди тялото му да се свлече безжизнено на тревата. Когато разумът и сетивата й се върнаха в реалността, цялата околност сякаш се изпълни с хора. Крещяха и издаваха заповеди, но Сам не разбираше и дума от казаното. Накрая, след като си припомни част от последните секунди, тя повика Кейт.

— Всичко е наред, Кейт, можеш да станеш, мисля, че свърши.

Но момичето не помръдна и едва тогава Сам забеляза кръвта, стичаща се от главата й към пръстта под лицето й. Почувства надигаща се паника. Побутна я леко, преди да види колко зле е уцелена. Куршумът бе пробил дясното й око и бе излязъл отзад, отнасяйки голяма част от черепа й. Сам изпищя и прегърна главата на мъртвото момиче в скута си.

— Кейт, Кейт, о, не, за бога, не!

Следващите няколко часа преминаха като в мъгла. Съзнаваше, че е заобиколена от хора, но не знаеше и не я бе грижа кои са. Говореха й тихо и бавно, с меки и успокояващи гласове, след което отново се стопиха в замъгленото й съзнание.

Живееше, обградена от смърт, това бе работата й, страстта й. Сблъскваше се и се занимаваше с нея ежедневно. До този момент смяташе, че я разбира. Студена, несправедлива, безчувствена. И все пак смъртта за нея бе винаги някак си далечна. Виждаше какво остава, след като тя е отнесла другото. А този път бе толкова близко! Живот и смърт в един удар на сърцето. Единственият й сериозен сблъсък със смъртта в личен план бе кончината на майка й и въпреки че бе съсипана от загубата й, събитието бе свързано с известно очакване и неизбежност.

При Кейт нямаше нищо подобно. Бе млада и преливаща от жизненост и хубост. Може и да не одобряваше начина й на живот, но какво право имаше да я съди? Въпреки недостатъците й, наистина я харесваше. А фактът, че бе загинала, за да я защити, задълбочаваше раната, която съзнаваше, че ще трябва да носи до края на дните си.

Не можеше да си спомни кой я премести накрая. Смяташе, че бяха шофьорите на линейките. Спомняше си единствено, че внимателно я слагат на стола и я откарват в чакащата линейка. Струваше й се, че Хъд може да е бил до нея, но не бе сигурна. Ясно и живо обаче виждаше тялото на Кейт все още да лежи в полето, а около и над него бавно да се издига полицейско заграждение.

Не бе сигурна колко бе траяло пътуването до болницата, но и нямаше значение, времето сякаш бе спряло в мига, когато осъзна, че момичето е убито. В спешното отделение я прегледаха и лекарят и сестрата, но не откриха друго, освен че е насинена и е изпаднала в шок. Настояха да остане в болницата до следващия ден, за да е под наблюдение, но въпреки депресията, тя отказа и предпочете да се върне с Хъд и да прекара нощта в хотела. Докато пътуваха обратно към пазара, в главата й непрестанно се въртеше една мисъл — как ще съобщи на Шармън, по дяволите? Отговорността за Кейт бе нейна, а тя го бе подвела ужасно.