Найджел Маккрери - Непознати без лица

— Кога я видяхте за последен път?

— Преди около месец. Имаше някаква сделка в Кеймбридж, не искаше да ми сподели каква, казваше само, че може да припечели малко пари за нас.

Хъд се намеси.

— Имате ли някаква нейна снимка?

Спейд го изгледа за момент.

— Да, тук някъде. — Озърна се из караваната. — Виж в чекмеджето, мисля, че е някъде там.

Художникът започна да преравя посоченото място.

— Сигурен ли сте, че нямате представа какво е правела в Кеймбридж?

— Както казах, зная само, че имаше някаква сделка.

— А миналото й? — продължи Сам.

Той сви рамене.

— Никога не говореше за него. Мисля, че беше избягала заради проблеми с родителите си. Но не съм сигурен.

— А рождената й дата, номер на осигуровка?

Спейд се обърна към Хъд.

— Общественоосигурителната й карта и другите документи трябва също да са там. Вземете ги, ако искате.

Хъд изведнъж извика и стресна всички в караваната.

— Изглежда точно както я бях изобразил! Бил съм прав, бил съм адски прав!

Спейд го изгледа свирепо, подразнен от сепването. Художникът подаде снимката на Сам с разтегнато в триумфална усмивка лице. Щом тя я взе, той продължи да претърсва за документите. Сам се вгледа в образа с надигащи се чувства. Пред нея стоеше изображението на привлекателна, бликаща от енергия млада жена, съвсем различна от изсъхналите и разложени останки, върху които бе работила неотдавна.

Пренесе вниманието си отново върху мъжа. Като имаше предвид, че току-що му бяха съобщили, че приятелката му е убита, бе изненадана, че не вижда и помен от чувства. Вглеждайки се в него, се запита дали този човек е способен на други емоции, освен гняв. Сметна, че липсата на реакция може да го уличава и като заподозрян, но от друга страна, заподозрените обикновено демонстрират престорени чувства, за да прикрият следите си. Случаят със Спейд определено не бе такъв, той просто бе съвършен непукист.

— Виж, давам ви всичката тази информация — обърна се към нея той. — Имам предвид, нали се сещаш, колко ще получа?

Сам реши да действа тактически.

— За кое? За няколко снимки и осигурителната й карта? Ще ви дам десет лири.

Спейд се изсмя саркастично.

— Не стигат да си напълня резервоара.

— Ще ви дам повече, ако имате още сведения — сви рамене тя.

Той се взря твърдо в очите й, опитвайки се да я сплаши.

— Мога и сам да си ги взема.

Сам се усмихна. Беше изплашена, но не смяташе да го показва.

— Какво ви кара да мислите, че ги имам?

— Мога да проверя.

Тя взе чантата си и я сложи на масата. В нея имаше повече от триста лири в брой плюс всичките й кредитни карти. Това бе най-големият блъф, който някога бе правила. Спейд изгледа чантата, а после и нея.

— Тогава как ще ми платиш, ако ти кажа още нещо?

Сам върна чантата си на земята.

— От банкомат. Ще ме закараш до банката, ще изтегля парите, ще ми дадеш сведенията и всеки тръгва по пътя си.

— Колко? — попита той след кратък размисъл.

— Зависи какво знаеш.

Съзнаваше, че е рисковано. В момента, в който изтеглеше парите, Спейд можеше просто да я принуди да му ги даде. Единственото обстоятелство в нейна полза бе, че ще е на обществено място и той може и да се въздържи от такъв опит в присъствието на толкова много хора.

— Мога да ви кажа с кого имаше среща.

Сам се развълнува, но запази външно спокойствие.

— Откъде знаете това?

Спейд й отправи зла усмивка.

— Клеър се мислеше за много умна, но не чак толкова, колкото си въобразяваше — прозрях намеренията й.

— И какви бяха? — прекъсна го тя.

— Първо парите. Колко? — засмя се той.

Сам се замисли за момент.

— Петстотин лири.

Мъжът направи презрителна гримаса.

— Хиляда.

Патоложката се опита да се престори на изненадана и шокирана, но не беше. Точно това бе очаквала да каже. Но ако се поддадеше твърде лесно, той можеше да поиска и повече.

— Колко? Сигурно се шегуваш!

Подразнен от отношението й, Спейд се заинати.

— Приемаш или отказваш!

Сам се обърна към Кейт и Хъд, които свиха рамене, преди да върне вниманието си отново върху него. Опита се да си придаде колкото се може по-пораженчески вид. Въздъхна шумно.

— Добре, печелиш, ще си получиш парите.

Спейд се наведе през масата и завря лицето си в нейното.

— Винаги печеля. По-добре свиквай с този факт!

Искаше й се да го зашлеви, но знаеше, че е лудост.

Той се изправи от мястото си.

— Така, можете да ми помогнете да закача караваната.

Сам бе смутена от искането му.