Найджел Маккрери - Непознати без лица

— Какво искате?

Шармън се насили да се усмихне. Човекът наистина не му харесваше и бе по-трудно от очакваното.

— Джон Хийп, „Дейли Мейл“. Бих искал да ви задам няколко въпроса, ако нямате нищо против.

Роджърс се наведе, докато лицето му застана на няколко сантиметра разстояние от това на Стан.

— Разкарай се, няма да разговарям с никакви журналисти.

Шармън едва се въздържа да не го просне в безсъзнание. Въпреки кипналите си чувства, запази спокойствие.

— Упълномощен съм да ви предложа петдесет хиляди лири за вашата история.

Изражението на мъжа и позата му изведнъж се промениха.

— Колко, по дяволите?

Шармън знаеше, че е пипнал алчното копеле.

— Петдесет хиляди.

Роджърс помисли за момент.

— Какво искате да знаете?

— Може ли да поговорим вътре?

Човекът кимна и покани госта.

— Откъде да зная дали казвате истината за парите?

Шармън бръкна в куфарчето си и извади разписка.

— Трябва само да подпишете това и чекът ще ви бъде изплатен тази седмица.

Беше подготвил разписката предварително и бе свършил впечатляваща работа. Никога не се впускаше в подобни ситуации, без да е напълно подготвен. Роджърс подписа с нетърпение. Подаде му долния екземпляр и прибра оригинала в плик, адресиран до главния счетоводител на „Дейли Мейл“. Изпипваше всичко до край.

Седна в голямо кресло, а домакинът се разположи срещу него.

— Взех ви за поредното ченге, когато почукахте на вратата. Ако видя още някое от онези копелета, ще го убия.

— Нима? Какво ви накара да мислите така?

— Приличате на ченге. А и миришете като тях.

— Журналист по разследванията. Същата работа, предполагам, само дето не арестувам никого.

— И вие си врете скапаните носове в хорските работи.

— Така е, но плащаме повече от полицията.

— Съвсем вярно — засмя се Роджърс.

— Какво означава татуировката на ръката ви — В.Ч.С.К.?

— Всички ченгета са копелета. И това е вярно.

Шармън забеляза лепенка в свивката на ръката му над татуировката.

— Да не сте се порязали?

Роджърс погледна мястото.

— Какво? А, това ли? Трябваше да дам кръвна проба на ченгетата. Ще ми правят ДНК анализ. За пръв път ми е. Както и да е, та какво искахте да знаете?

Преди да отговори, Шармън се озърна из апартамента. Беше мръсно и опърпано място, липсваше усещането за постоянно жилище. Напълно съвпадаше с излъчването на Роджърс. Изненада го само колекцията филми „Стар Трек“. Имаше около десет касети, подредени до видеото. Не приличаше на обичайните им фенове. Обърна се към домакина си.

— „Стар Трек“? Обичам този филм!

Само за миг Роджърс доби нервен вид, а арогантността и агресивността му преминаха в овладян гняв. На Шармън толкова му стигаше.

— Да, беше страшен филм. Почитател съм му.

Гостът кимна и се усмихна отчаяно, като се опитваше да овладее собствените си чувства. Такива разпити бяха като игра на карти, в която никой не смееше да покаже емоциите си, за да не загуби.

— Как се срещнахте с Кларк?

— В затвора. По едно време го посещаваше.

— А вие какво правехте там?

— Излежавах тригодишна присъда за взлом и нападение.

— И какво се случи, когато излязохте?

— Писа ми, докато бях вътре. Предложи ми работа, когато изляза.

— Вие се съгласихте?

— Точно така. Заплатата беше добра, получих този апартамент, а задълженията ми не са тежки.

Шармън се усмихна и кимна.

— Значи имате алиби за въпросната нощ?

— При моето досие бе задължително да имам. Бях в Лондон. От хотела потвърдиха, че съм бил там. Преобърнаха ми къщата. Обаче не откриха нищо, затова няма от какво да се притеснявате. Чист съм.

— Какво сте правили там?

— Обичам да посещавам Уест Енд — сви рамене Роджърс и намигна на госта си. — Нали ме разбирате.

Шармън му намигна в отговор, разбрал подтекста на мимиката. Изведнъж избухна в пристъп на кашлица. Мъжът изглеждаше сериозно разтревожен.

— Добре ли си, приятел?

Шармън подаде ръка напред.

— Вода, може ли да ми донесете чаша вода?

Роджърс бързо се скри в кухнята. Веднага щом се изгуби от поглед, Шармън се наведе бързо и взе една от касетите и я скри в сакото си. Домакинът се върна с голяма чаша вода и му я подаде. Стан отпи от нея, после я свали и се оправи бързо.

— Благодаря, съжалявам за това, не зная откъде се взе. Май е от прекалено много фасове.

След като си даде няколко секунди заради представлението, продължи:

— С какво се занимавате?

— Най-вече с ремонт, поправям разни неща, малко градинарство, малко охрана.