Найджел Маккрери - Непознати без лица

— Страхотно! Браво!

Патоложката се разтревожи, защото Марша не изглеждаше толкова щастлива, колкото се надяваше.

— Е, както казах, и да, и не. Да, открих следи, но проблемът е, че е доста често срещан химикал и може да се е взел от множество източници.

— И все пак съвпадението е странно.

— Не ме разбирай погрешно, това наистина е нейният чорап. Ти го знаеш, аз го зная, но не е убедително за пред Адамс, а доколкото разбирам, той си търси претекст да се измъкне.

Сам поклати глава отчаяно.

— Така е, Марша. Но поне се уверихме, което значи, че сме на правилен път. Имаше ли и нещо друго?

Тя кимна.

— Косата и ларвите са интересни.

— Открила си нещо? — Заинтригувана, Сам се изправи отново.

— Не — тръсна глава приятелката й.

— Не е време за шеги, Марша — въздъхна тя.

Лаборантката се усмихна на мрачната й гримаса.

— Въпросът е, че би трябвало да открия нещо.

— О, та какво не намери?

— Няма следи от хероин или какъвто и да е друг наркотик нито в косата, която ми изпрати, нито в ларвите.

— Значи, изглежда, изобщо не е била наркоманка?

— Да, била е чиста. Косата й е била черна, между другото, но се е боядисала в кестеняво, и то наскоро.

Сам остана замислена.

— Някой си е направил голям труд да прикрие убийството. Чудя се кой и защо. — Въздъхна. — Сега трябва единствено да убедя Адамс да го третира като такова.

— Кой би допуснал, че това ще е трудната част? — Марша прегърна потиснатата си приятелка. — Ще се справим, не се тревожи.

Сам се изсмя кратко и саркастично.

— Нима? Съмнявам се. Може да претърпим и поражение.

Като че ли осенена от внезапно вдъхновение, тя зарови в чантата си и й подаде часовника, който Шармън й бе дал.

— Какво ще кажеш за това?

Марша го огледа през прозрачната найлонова торбичка.

— Да не би да намекваш, че е време да се пенсионирам?

Сам се усмихна.

— И аз така реагирах. Шармън ми го даде, открил го е под тялото на момичето. Сигурен е, че е неин.

— Около китката й ли е бил?

— Не, под дупето.

— Странно място за носене на часовник.

— Възможно е да се е опитвала да го крие.

— Възможно е — кимна тя. — Мислиш ли, че смъртта й може да е вследствие на обир?

— Не можем да определим със сигурност, в действителност нямаше никакви вещи на мястото.

— Какво искаш да направя с него?

Сам пусна часовника в ръката й.

— Погледни гърба му, там, където е заличен надпис или нещо подобно. Питах се дали има някакъв шанс да възстановим гравираното, за да можем да го разчетем. Това би могло да ни насочи нанякъде.

Марша прегледа гърба на часовника отблизо.

— Може би, ще трябва да проверя. Първо ще опитам ултравиолет, за да видя какво ще изскочи.

— А ако не покаже нищо?

— Има още няколко възможности, които мога да пробвам. Но може да се наложи да продам тялото си.

— Марша, как би могла? — престори се на шокирана Сам.

Лаборантката изгледа приятелката си.

— Значи не искаш да го правя?

— Разбира се, щом се налага, само не го давай евтино.

Двете жени избухнаха в смях и за пръв път от началото на разследването усетиха искрица надежда.

Трескавата дейност, кипяща около къщата на Кларк само допреди малко, се бе поуталожила, въпреки че бе оставила следи навсякъде. Черно-жълта ограничителна лента се ветрееше свободно, увиснала от стълбове и клони. Полицейските конуси, които Шармън бе наредил младият полицай да сложи, все още си седяха.

Усмихна се на себе си. Може би се бе държал прекалено строго с него. И все пак, нямаше вреда от това. Дори можеше да внуши малко уважение на напереното копеле. Нещо, което според него липсваше в съвременната полиция, за жалост.

Паркира колата си на алеята пред къщата и извади лист хартия А4 от куфарчето си, като го разгледа внимателно. Майкъл Джон Роджърс. Роден на 11 ноември 1960 г. Висок метър и осемдесет и пет, тегло деветдесет и един килограма, сини очи, кестенява коса. Национално криминално досие №4356/78. Бе впечатлен от списъка с присъди. Според него досието му датираше от осемнадесетгодишна възраст, въпреки че Шармън подозираше, че е бил криминално проявен доста преди това. Кражба, взлом, кражба на кола, измама, тежка телесна повреда, телесна повреда. И все пак обвиненията, които го заинтересуваха най-силно, бяха за блудство и две за изнасилване. Не можеше да разбере само как човек като него работи за важна клечка като Кларк.

Излезе от колата си и заобиколи къщата отзад, където бе жилището на Роджърс. Докато влизаше в задната градина, огледа гърба на постройката. Наистина бе внушителна сграда. Днес за втори път виждаше нещо, което харесваше, но не можеше да си го позволи. Стигна до апартамента и почука. Вратата се отвори бързо от мъж, приличащ по описание на Роджърс, който го изгледа ядосано.