Найджел Маккрери - Непознати без лица

— Как е стигнала дотук?

— Преди няколко години се оттегли, защото бе болна от рак и искаше да поживее кротко. Нещо като мен, всъщност.

— Не бих нарекъл работата в криминалното разузнаване „оттегляне“.

— Все пак не е като да си в бригадата. Сега, вместо да хващам престъпници, казвам на другите как да го правят. Не е същото, Стан. Липсва ми шумотевицата.

Шармън кимна съчувствено. Харесваше го. Беше страхотно ченге и един от най-добрите в залавянето на крадци сред познатите му.

— Знаеш ли, че старата кучка има племенник в „Джонс“?

— Издига се значи.

— Следва икономика. Очаква се да завърши с отличие.

— Значи тогава ще поеме семейния бизнес.

Сид се обърна към него и се усмихна с горчивина.

— Типично за проклетата мафия. Наркотици и проституция, собственост и холдинги. Странен свят, а, Стан? Престъпниците стават милионери, докато ние се трепем да докараме до пенсия.

— Адски нелепо, Сид — поклати глава Шармън.

Двамата детективи се отдалечиха от надгробния паметник и погребението. Тръгнаха из гробището.

— Бях единственото ченге, което успя да я опандизи. Това винаги я е разстройвало, не мисля, че пребиваването й в затвора й е харесало. Заплашваше, че ще се върне и ще ме пипне. Твърдеше, че щяла да ме докопа, дори и да се наложело да изпълзи от ковчега си и да си прокопае пътя.

— Това те тревожи, нали, Сид? — изгледа го сериозно Стан.

Буут поклати глава.

— Ни най-малко. Подкупих погребалния агент да я погребе с лицето надолу. Надявам се в Сидни да й хареса.

Избухнаха в смях и се отправиха към колата на Шармън. Когато се настаниха в нея, Сид му подаде плик от кафява хартия.

— Вътре има някои неща, които може да представляват интерес. — Стан го взе и го пъхна в жабката. — Е, за какво са те отстранили?

— Мислех, че вече може да ти е известно — хвърли поглед към приятеля си.

Буут се взираше безучастно в гробището и наблюдаваше тълпата, която се връщаше към колите.

— Дявол да го вземе! — Шармън проследи погледа му, докато Сид сочеше по-известните. — Половината гангстерски свят на Лондон е тук. Виждаш ли онзи тип там? — посочи мъж на средна възраст с елегантен черен костюм. — Един от племенниците на близнаците. Говори се, че ще поеме империята, ако не го е сторил вече. Сега, разбира се, всичко е съвсем законно. Притежава цяло състояние. Дочух няколко слуха, Станли, най-вече свързани с връзката ти с Кейт.

— Виждам, че отрядът по клюките отново се е заловил за това.

— Е, каква е истината тогава? — засмя се Буут.

— Адамс.

— Така си и мислех — кимна с разбиране той.

— Последното нещо, което би искал да се разчуе, е, че ме е отстранил, задето съм си вършил работата.

— Не бих се тревожил твърде много за това. Говори се, че ще те държи настрана, докато получи поста на заместник-началник, после всичко ще бъде простено и забравено.

— От негова страна — може би, но аз не забравям така лесно. Има ли нещо в пакета, което трябва да зная?

— Не е много, боя се. Повечето от престъпленията за времето, за което питаш, са били съвсем прозрачни.

Шармън бе разочарован. Не бе сигурен какво точно търси, но бе убеден, че ще разбере, когато го види. Искаше нещо, което би могло да му помогне да възстанови името и лицето на момичето, което сега лежеше на дисекционната маса в моргата на Сам.

— Между другото, през последните шест месеца от областта са изчезнали около сто момичета.

Шармън бе изненадан от числото. Знаеше, че редовно изчезват по няколко, но стотина — това си бе сериозна работа.

— Сто? Мамка му! Какво става с тях, по дяволите?

— Бягат в Лондон или с приятелите си, загиват, биват погребани — кой знае? Ако питаше мен, Стан, нагърбваш се с прекалено много работа без помощен екип.

Той сви рамене.

— Зная. Но ще трябва да се справя сам. Трябва да направя всичко по силите си.

— Така си е. Имената и адресите им са в плика. Опитай „Сузи Лампла Тръст“ 6 6 Тръст, основан през 1990 г. от Даяна Лампла в памет на изчезналата й дъщеря Сузи, предлагащ помощ при издирването на изчезнали близки. — Б.пр. , в миналото се оказаха изключително ефективни. Може да ти спестят част от работата.

— Благодаря, Сид.

Буут замълча за миг.

— Има един случай, който може да се окаже интересен, въпреки че е малко съмнителен. — Шармън се обърна към него. — Една изгоряла кола била открита в гората на около две мили от мястото, където сте намерили трупа.

— Добре, но това вероятно не е нещо необичайно — сви рамене Стан.