Найджел Маккрери - Непознати без лица

— А, значи така, Тревър! Вземи да вярваш на всичко, което ти каже.

Той смени посоката на разговора.

— Съобщи ми, че си извършила неразрешена съдебномедицинска експертиза. Истина ли е?

— Не. Извърших разрешена аутопсия, но просто внимавах малко повече. И свърших добра работа. Въпросният труп съвсем сигурно е на жена, загинала от насилствена смърт.

Тревър отново тръгна из стаята.

— Разбрах, че бил един от случаите на Шармън.

— Е, и?

— Сам, той не е стока. Знаеш ли, че приятелката му е проститутка?

Не знаеше, но не бе съгласна с аргументите на Стюърт.

— Какво общо има това, по дяволите?

— Адамс ми каза, че го е изхвърлил от случая „Кларк“ заради некомпетентност и че това е начинът на Стан да му го върне. Разбрах, че бил отстранен.

— Задето се опитва да си върши работата по възможно най-добрия за него начин. Даже и да е настроен отмъстително, това не променя факта, че извърших аутопсия и съм убедена, че въпросното момиче най-малкото е претърпяло нападение преди смъртта си.

Тревър Стюърт седна до нея отново.

— Можеш ли да ме увериш категорично, че не позволяваш личните ти чувства да замъглят преценката ти в случая?

Сам се наведе напред и се взря в лицето му.

— Напълно!

Той се облегна назад.

— Помоли ме да извърша втора аутопсия върху останките и да видя какви ще са моите заключения.

— И ти, разбира се, отказа — изгледа го въпросително патоложката.

— Не, съгласих се.

— Какво! — Бе разярена. — Да не би да оспорваш преценката ми?

Разтревожен от реакцията й, той се оттегли зад бюрото си.

— Не, просто ще изразя второ и безпристрастно мнение.

— Нима? Въпреки факта, че може да бъде повишен в заместник-началник и следователно да се окаже важен за отдела ни?

Тревър усети, че му става горещо.

— Слушай, Сам, нямам избор. Моля те, не го приемай лично.

Тя изчака.

— Мисля, че може да е разумно поне за известно време да се пазиш настрана от Адамс.

— Какво правиш, Тревър, отстраняваш ли ме?

— Мили боже, не! — Изглеждаше поразен. — Просто ще ти възложа други задачи, докато нещата се поуспокоят.

Сам се изправи и тръгна към вратата.

— Ще си взема отпуск.

— Точно сега ли? — изгледа я Тревър. — Затънали сме до гуша в работа.

— Не съм имала и ден почивка повече от година. Работила съм бог знае колко извънредни часове без пени допълнително заплащане. Работила съм и през уикендите. Знаеш ли, че вече нямам личен живот, само професионален? Единственият мъж в живота ми е Фред. Така че се махам, ще се видим след три седмици.

Преди той да има време да отговори, Сам отвори вратата и излезе в коридора.

Тревър извика след нея:

— И стой настрана от Шармън! Не е стока. Ще те завлече със себе си!

Не можеше да си спомни някога да е била по-ядосана, отколкото сега. Според нея имаше само един виновник за настоящото й настроение и това бе Адамс. Ако преди бе решила да откаже помощта си на Шармън, сега вече изобщо не възнамеряваше. Щеше да го подкрепи във всичко, което той поискаше.

Шармън не знаеше защо Сид Буут бе избрал такова потискащо място за срещата, но нали Сид му се бе обадил и му правеше услуга, така че какво право имаше да се оплаква. Паркира сред опечалените и се отправи към гробището. Докато си проправяше път сред тълпата, част от лицата му се сториха познати и усети, че някои го гледат по-дълго, отколкото му бе приятно, което показваше, че го намират или за познат, или за неприемлив, или и двете.

Сид стоеше в далечния край на гробището и наблюдаваше процесията иззад голям викториански надгробен паметник. Шармън се приближи към него.

— Добро утро, Сид.

— Стан, отдавна не съм те виждал. Как я караш?

Той посочи с глава към голямата погребална служба на няколко метра от тях.

— Някой роднина ли е?

Сид се засмя.

— Нещо такова. Мини Ситуел. Глава на една от най-големите криминални фамилии в страната. Майка е на повечето престъпници. Реших да й засвидетелствам последна почит. А и да се убедя, че старата мръсница наистина си е отишла.

— Каква връзка имаше с нея?

— Арестувах я за убийство, когато бях в отдела. Преди около двадесет години беше очистила един лондонски гангстер на име Черния Хари. Разбила му главата с метален лост, когато я прередил за чипс в местния магазин.

— Така му се пада.

— Докара му голямо главоболие. Обвиниха я в убийство, осъдиха я до живот. Излезе след пет години. В Ийст Енд организираха едно от най-големите празненства от години. Дори и близнаците изпратиха картички.