Найджел Маккрери - Непознати без лица

Тя влезе в кабинета нервно.

— Щях да ви го покажа по-рано, но бяхте толкова зает. — Пусна вестника на бюрото му и се измъкна набързо от стаята.

Адамс веднага разбра, че се задават проблеми. На първа страница имаше снимка на Сам, загърната само с хавлиена кърпа. Заглавието над нея гласеше: „Кавга на любовници във важно разследване на убийство“. Усети как пулсът му се учестява. Не се разтреперваше лесно, но това успя да го стори. От негова най-близка приятелка и довереничка Сам се бе превърнала в преднамерена заплаха за живота и още по-важно — за кариерата му. Трябваше да се направи нещо, и то бързо.

Сам и Шармън знаеха, че той ще си е в кабинета по това време. Бяха проверили. Не си бяха уговорили среща, защото съзнаваха, че не е нужно. Но усещаха, че ако Стан бе отишъл сам, може би никога не би успял да се приближи до вратата, камо ли да влезе в участъка. Важна придружителка като доктор Райън бе несъмнено преимущество и отваряше всички врати, които иначе биха останали затворени. Въпреки че секретарката на Адамс бе изненадана от пристигането им, не посмя да отхвърли молбата на патоложката да се види с шефа й. Усмихна й се мило, като пренебрегна Шармън, когото никога не бе харесвала.

— Ще проверя дали главният инспектор ще ви приеме.

Почука леко на вратата и я отвори.

— Доктор Райън и детектив Шармън искат да ви видят, сър. Да ги поканя ли?

— Влизай, Сам, и ти, Шармън — извика той покрай нея.

Двамата приятели подминаха Ема и влязоха в кабинета. Адамс се изправи.

— На какво дължа честта? Моля, седнете. Ема, би ли ни донесла кафе, ако обичаш?

Стан и спътничката му седнаха срещу него и изчакаха, докато секретарката напусне стаята.

— Дойдохме да докладваме за извършено убийство — усмихна му се Сам.

Новината не развълнува и не подразни Адамс така, както бе очаквала. Той просто се облегна в стола си и се усмихна.

— Да не би да е наркоманът?

— Да — кимна тя. — Как позна?

— Дик Медоуз ми каза. — Отмести поглед към Шармън. — Приличаш на куче, което не пуска проклетия кокал, нали, Стан?

— Всъщност кокали, сър — отвърна невъзмутимо той.

Адамс отмести очи, тъй като шегата не му хареса.

— Дик каза, че нямаш достатъчно доказателства, за да започнеш разследване. Да приемам ли, че си дошъл с такива?

Сам кимна.

— Да. Проведох съдебномедицинска експертиза на останките…

— Какво си направила? С чие позволение?

— С мое — запази спокойствие тя. — Детектив Шармън дойде при мен с някои съображения, с които се съгласих. В резултат проведох аутопсията и съм убедена, че младата жена е била убита.

Адамс се наведе напред над бюрото.

— Кой плати за процедурата?

Патоложката му се усмихна унищожително в отговор.

— Направих го от добро сърце.

Той пренебрегна саркастичния й тон и продължи:

— Подготви ли доклада?

Подаде му папката.

— Е, как е била убита?

— Намушкана е с остър инструмент.

Той прелисти папката заинтригуван.

— И можеш да го определиш със сигурност от няколко кости, така ли?

„Странно, каза си тя, не беше такъв преди няколко години. В онези дни и при най-малкото несъответствие искаше да се започне разследване. Как се променят хората с времето и поста си.“ Чудеше се какво ли би казала Хариет Фармър за него сега.

— Да, това ми е работата, забрави ли?

— Е, от един скорошен разговор помня, че просто съобщаваш наблюденията си и оставяш другите да си вадят заключения от тях! — отвърна рязко Адамс. — Добре — въздъхна той, — остави ми доклада и ще те уведомя какво мисля.

Сам внезапно се изправи в стола си.

— Да ти оставя доклада? Няма ли да направиш нещо сега?

— След като намеря време да го прегледам, ще стигна до свои заключения, убеден съм. Ще те уведомя, когато му дойде моментът.

— Но това е убийство! Смятам, че е нужен по-сериозен отговор, отколкото „когато му дойде моментът“. Вече съм свикала екипа на Фланъри.

Адамс стовари доклада на бюрото си.

— Тогава най-добре ги разпусни, защото не възнамерявам да плащам за тях. Следващия път си издействай разрешение, преди да се втурваш да издаваш заповеди, за които не си упълномощена. Ясен ли съм?

— Напълно. — Изгледа го свирепо.

След това главният инспектор се обърна към Шармън.

— Кой ти е дал право да се замесваш в съдебномедицинска експертиза без разрешение, по дяволите, и да се опитваш да започваш разследване на убийство, без да минеш по каналния ред? Съвсем си му отпуснал края, Шармън, и това трябва да спре!