Найджел Маккрери - Непознати без лица

— Какво толкова странно има? И аз си простирам дрехите като всеки друг. Обзалагам се, че ако претърсите къщата на господин Апълярд, ще откриете нещо подобно.

— Имаме сушилна машина — изръмжа нервно адвокатът.

Уорд го изгледа невярващо, а Адамс продължи:

— Пушите ли?

— Като че ли не знаете — отвърна саркастично той.

— Каква марка?

— „Марлборо Лайтс“.

— Само такива ли?

— Почти. Ако умирам за цигари и не мога да си намеря от тях, бих пушил и други.

— Например?

— Не зная, зависи какво мога да си купя в момента.

— Понякога махате ли филтрите, преди да ги пушите?

При въпроса Уорд разтърси глава и го изгледа леко изненадано.

— Не, защо да го правя?

— За да имат по-добър вкус — сви рамене Адамс.

— Ако исках цигари без филтър, щях да си купя такива.

— Да, но няколко фаса от „Марлборо Лайтс“ бяха открити на местопрестъплението. Филтрите на всички бяха откъснати. Защо нашият убиец би сторил това?

— Вие сте детективът, вие ми кажете — вдигна рамене Уорд.

— Използвани са за изгарянията на госпожа Кларк преди смъртта й.

— Значи първо я е измъчвал? О, боже, не знаех! Надявам се, че не е страдала твърде много. — Уорд изглеждаше видимо покрусен от новината.

Адамс вдигна вежди, впечатлен от актьорските му умения. Е, нали все пак бе политик.

— Боя се, че е изстрадала доста, преди да посрещне края си. Изненадан съм, че не ви е известно.

Мъжът почервеня и започна да се тресе от усилието да се овладее.

— Истина е, нали…

— Кое? — сряза го инспекторът.

— Всички полицаи сте копелета!

Адамс пренебрегна забележката, а Апълярд се опита да успокои клиента си.

— Къде бяхте между полунощ и шест сутринта в понеделник?

— Спях в леглото си.

— Има ли кой да го потвърди?

— Тъй като вече не живея с майка си, а и както знаете, в момента нямам приятелка, не, няма. — Замисли се за момент. — Вижте, денят ми бе много тежък, бях уморен. Прибрах се, гледах някакъв скапан филм по телевизията за някакви старци, участвали във Втората световна война или нещо такова, изпих едно голямо бренди и си легнах. Станах около осем часа и отидох на работа.

Внезапно на вратата на стаята за разпити се почука силно и влезе униформен полицай.

— Може ли за момент да ви кажа нещо отвън, сър?

Адамс бе явно раздразнен от прекъсването, но прекрати разпита.

— Разпитът е прекъснат в 3:55 следобед за кратка почивка. — След като изключи касетофона, той последва полицая навън.

В това време Медоуз се втренчи в Уорд за миг и после попита:

— Все още ли плавате, господин Уорд?

Заподозреният го изгледа объркано.

— Никога не съм плавал. Какъв безсмислен въпрос! Защо ми го зададохте?

— Съжалявам — усмихна се инспекторът. — Мислех, че се занимавате с корабоплаване. Интересувам се от кораби и просто исках да поддържам разговор. Не съм се опитвал да остроумнича.

Апълярд и Уорд си размениха погледи. Явно не му вярваха, но подминаха въпроса.

Адамс изгледа свирепо младежа, който бе прекъснал разпита.

— Дано да си струва наистина, синко.

— Резултатите от ДНК теста пристигнаха, сър. Съвпадат с тези на заподозрения.

Адамс се вторачи невярващо в него.

— Несъмнено ли?

— Несъмнено — поклати глава полицаят. — Пипнахте го, сър. Браво!

Трябваше да устои на изкушението да размаха юмрук във въздуха и да извика „Да!“. Беше хванал своя човек и знаеше, че повишението, което така отчаяно желаеше, му бе в кърпа вързано.

Докато бавно и внимателно полагаха тленните останки на масата за дисекции, Шармън започна да снима. Достатъчно често бе виждал как се прави, за да знае какво върши, а освен това съзнаваше, че ако изпусне нещо, Сам Райън непременно ще му го изтъкне. Когато приключи, Фред премести рентгеновия апарат на мястото му и след като се скриха зад оловен екран, той направи няколко рентгенови снимки на тялото. Всичко, което Сам би изпуснала, щеше да се покаже по-късно на тях, включително и някакви стари наранявания, които биха посочили следи от продължително малтретиране. След като свършиха тази задача, Фред започна да отстранява боклуците, които все още покриваха трупа, и внимателно да ги поставя в найлонови торбички. Малки късчета смет, мъртви насекоми и ларви, части от листа и нещо подобно на диви цветя. Обикновено това се правеше от екип криминалисти, но тъй като разполагаха само с Фред, ако искаха работата да се свърши подобаващо, трябваше да проявят търпение. След като съберяха и надпишеха всичко, щяха да го изпратят в лабораториите в Хънтингтън за анализ. Сам знаеше, че по останките върху тялото могат да се определят много неща: първоначалното място на убийството, времето на смъртта, дори и общото здравословно състояние на покойния.