Найджел Маккрери - Непознати без лица

Щом Фред приключи и Сам се убеди, че всичко е събрано в торбичките, тя отиде до средата на масата за дисекции и бавно и внимателно обходи с поглед тялото.

— Ела тук, Стан, и застани до мен — обърна се към Шармън.

Той изпълни молбата й.

— Сега, момчето ми, ще ти дам урок по основите на определяне на пола…

— Мисля, че вече си имам добра представа от това — ухили й се той.

Патоложката поклати глава и се намръщи леко, преди да продължи:

— … а надявам се, и на причините за смъртта на младата жена.

— Млада жена? — Вдигна поглед към нея. — Как можеш да си сигурна? Да не би защото устата й е отворена? — Веднага съжали за грубата си шега. На какъв идиот се правеше!

Тя като че пренебрегна забележката му и продължи, сочейки към главата.

— Виж черепа. По-тесен, по-малък и по-нежен е от мъжкия.

Той кимна. Всъщност не забелязваше разликата, но не желаеше да признае невежеството си.

— Значи, както виждаш — продължи Сам с пламък в очите, — мъжете са много по-дебелоглави от жените, ето ти и доказателството.

Шармън отново разбра защо толкова харесва Сам Райън. Тя не само бе една от най-красивите му познати, но имаше и прекрасно чувство за черен хумор, точно като неговото.

— Освен това линията на челото е по-издадена — обясняваше тя. — Виждаш ли?

Той погледна. Ако имаше база за сравнение, бе сигурен, че би било очевидно, но нямаше, затова просто изръмжа в съгласие. Патоложката продължи надолу по трупа.

— Другият сигурен признак е лонната кост. При жените е по-широка и е разположена по-ниско, като тази тук. Освен това покойната е била бяла. Това също може да се определи по формата и размера на лицевите кости. Значи знаем, че имаме бяла жена.

— Нещо друго? — попита Шармън.

Сам го изгледа изпод вдигнати вежди.

— Остави ме на мира. Не забравяй, че ти правя безплатна услуга.

Той вдигна ръка като за извинение, докато тя отново се насочи към черепа.

— Зъбите изглеждат здрави и непокътнати, с няколко пломби и без коронки. Според мъдреците бих определила възрастта… — Направи пауза за миг, като загряваше за ролята си и се опитваше да придаде драматизъм. — … между двадесет и двадесет и пет години.

След това отклони вниманието си към ръста на трупа. Фред измери дължината на две от костите на краката.

— Според размера на бедрената кост и пищяла бих определила височината на жената между метър и шестдесет и два и метър и шестдесет и пет. На този етап трябва да се отбележи също, че по няколко части от скелета има белези от гризачи. Като се има предвид къде е намерено тялото, предполагам, че са от плъхове.

После патоложката се върна отново на черепа, взе ножици и отряза няколко от малкото останали кичури коса.

— Косите й изглеждат кестеняви, но може и да са боядисани. — Пусна ги в найлоновите торбички, които Фред й подаваше. — Би ли ги отнесъл в кабинета ми, Фред? Ще помоля Марша да ги погледне по-късно.

Върна се при трупа.

— Не се забелязват видими следи от наранявания по тялото. Костите изглеждат непокътнати, без фрактури.

После нещо попадна в полезрението й. Почти незабележима, между няколко белега от зъбите на плъховете, се намираше малка тънка резка или отчупено парченце в долната лява част на гръдния кош. Белегът бе различен и не съвпадаше по вид с всяко друго нараняване, открито по тялото. Наведе се над ребрата, за да го разгледа по-отблизо.

— Фред, премести лампата насам, ако обичаш.

Асистентът нагласи силното осветление така, че да избегне сенките, които биха попречили на работата й.

— Изглежда, има драскотина или резка на едно от долните ребра, която не съвпада по вид с повредите, нанесени от плъхове или други животни. — Сам посегна с ръка. — Подай ми лупата, ако обичаш, Фред. — Той вече я държеше и й я връчи незабавно. Разглежда внимателно вдлъбнатината известно време, измери я, погледна ъгъла и дълбочината й и накара Шармън да направи няколко снимки. После прегледа останалата част от гръдния кош, убедена, че трябва да е пропуснала и други подобни резки. За своя голяма изненада след няколко минути внимателно взиране не можа да открие нищо. Въпреки че прегледа няколко подобни вдлъбнатини малко по-отблизо, те определено бяха от ухапвания от плъхове, а не от прободни рани. Върна вниманието си на първоначалния белег и отново го разгледа. Накрая вдигна поглед. — Фред, повикай Колин Фланъри по телефона, ако обичаш. Ако иска заповед, кажи му, че ще се оправя с това, когато дойде. Предай му, че го считам за лична услуга.