Найджел Маккрери - Непознати без лица

— Понякога присъстваше на срещите ми със съпруга й. Организираше утринни приеми на кафе и се отбивах на някои от тях, след което отивахме на различни мероприятия. Това бе всичко.

— Чувствахте ли се привлечен от нея?

— Въпросът има ли някаква връзка, инспекторе? — намеси се Апълярд.

Адамс се взря в него за миг, раздразнен от прекъсването.

— Като се имат предвид обстоятелствата около смъртта на госпожа Кларк, мисля, че да.

Уорд хвърли поглед към адвоката си.

— Спокойно, Питър, нямам нищо против да отговоря. — Обърна очи към Адамс. — Да, бях, тя беше много красива жена. И много мила при това.

— Опитвали ли сте някога да имате връзка с нея?

— Не! За бога, човече, тя беше съпруга на шефа ми. Харесвах я, но нищо повече.

— Бе доста по-млада от Джон Кларк. Как възприемахте това?

— Какво общо има възрастта, по дяволите?

— Двадесет и една години са наистина много.

— Джон е нещо повече, отколкото много мъже на половината му години. Богат е, влиятелен и поддържа чудесен стандарт на живот. Предполагам, че няма много жени, които да не са привлечени от него. За бога, да бяхте видели партийните конференции, направо си сваляха гащите.

— Значи й е изневерявал?

— Нямам представа. Опитвам се да ви покажа, че би могъл, стига да поиска. Много от жените бяха също толкова млади, колкото и Софи.

— Беше ли добър съпруг?

— Тя ми се струваше съвсем щастлива.

— Добър сексуален живот ли водеха?

Апълярд отново го прекъсна.

— Наистина не виждам как може да очаквате клиентът ми да отговори на този въпрос.

— Наистина нямам представа — сви рамене Уорд. — Както казах, тя изглеждаше доволна.

— Ами вашият сексуален живот? Имате ли такъв?

— Ако ме питате дали имам приятелка, то отговорът е не.

— Но сте имали?

— Да.

— Правихте ли секс с тях?

Уорд кимна и Медоуз му посочи касетофона отново. Той въздъхна тежко и изръмжа утвърдително през стиснатите си зъби.

— Нормален секс?

— Зависи какво имате предвид под „нормален“.

— Дали сте ги връзвали преди това?

Лицето на заподозрения почервеня и той отвърна рязко:

— Не, по дяволите, не съм.

— А наранявахте ли ги? Това доставя ли ви удоволствие?

Уорд погледна отчаяно адвоката си.

— Трябва ли да отговарям на тези гадни въпроси?

Апълярд се обърна към Адамс.

— Необходимо ли е всичко това?

— Като се има предвид естеството на смъртта на госпожа Кларк, да, мисля, че е — потвърди главният инспектор.

Адвокатът погледна към клиента си и кимна рязко.

Уорд отново се обърна към Адамс и с видимо усилие да овладее тона си отвърна:

— Не, не ми харесваше да ги наранявам, да се обличам като викарий или дори да използвам вибратор. Сега доволен ли сте?

— Ще възразите ли да поговорим с някои от бившите ви приятелки, които да го потвърдят?

— Моля — сви рамене Уорд като победен. — Те само ще повторят казаното от мен.

Адамс погледна Апълярд.

— Може би клиентът ви ще бъде така добър да ни съобщи имената и адресите им след разпита?

Уорд кимна към адвоката си.

— Разбира се.

Адамс се обърна към Медоуз, който му подаде прозрачна торбичка с нещо като списания.

— Тези издания са били скрити в бараката ви. Това са списания с връзване и сексуални мъчения на жени. Сега показвам на господин Уорд шест списания, наречени „Вързана за удоволствие“, които бяха открити в бараката му. Веществено доказателство номер 4а.

Адамс ги поднесе на заподозрения, който погледна предните корици и за малко не скочи на крака.

— Отвратителни са! Не може да сте ги открили в бараката ми. Трябва да са подхвърлени!

— Бяха намерени в бараката, а чантата, в която стояха, цялата е покрита с ваши отпечатъци.

Уорд разтърси глава енергично.

— Няма начин, няма начин! Това е постановка! Не… не бих… купил подобни мръсотии.

— Тогава как отпечатъците ви са се озовали на опаковката?

Уорд поклати глава отчаяно.

— Не зная, наистина не зная.

— Ами това? — продължи главният инспектор.

Медоуз извади парче въже, отново поставено в прозрачна найлонова торбичка и я показа на заподозрения.

— Сега показвам на господин Уорд парчето въже за пране, също открито в бараката му. Веществено доказателство номер 6а.

— Е, какво? — сви рамене мъжът.

— Ваше ли е?

— Нямам представа. Прилича ми на въже за простор.

— Подобно е на използваното, за да бъде вързана госпожа Кларк.

— Из Кеймбридж трябва да има стотици метри от него.

— И все пак е интересно, че го открихме у вас, нали?