Найджел Маккрери - Непознати без лица

— Да, така е. Но и достатъчно дълго, за да зная, че не се отдалечават много от града. Задни алеи, необитаеми къщи, сметища — трябва да мислят за следващата си доза. Не изминават цели десет скапани мили от доставчика си със съзнанието, че ще трябва да изминат още толкова обратно за следващата доза.

— Може да е бил придружаван от някого.

— Да, от проклетия убиец — прекъсна го Шармън.

Медоуз започна да се отпуска. Стан нямаше достатъчно доказателства. И макар, ако трябваше да бъде честен, да допускаше, че може и да е прав, последното, от което се нуждаеше точно в този момент, бе работата по още едно убийство. Разследването по случая „Кларк“ бе само от няколко дни, а вече трябваше да ходят в Министерството на вътрешните работи, за да просят още пари. Освен това колко наркомани умираха всяка година? Ако не ги убиеха, по-късно сигурно щяха да си идат от свръхдоза. С повечето ставаше така. „Да си кажем право, помисли си той, на кого му пука, по дяволите!“

— Ще трябва да ми донесеш нещо повече, Стан, не е достатъчно и го знаеш.

Шармън се изправи внезапно и накара Медоуз да се дръпне рязко назад в стола си.

— Не е достатъчно! Мамка му, Дик, някога щяхме да започнем разследване с много по-малко от това! Да не би вече да не се занимаваш с разкриване на убийства? Вече не е важно за „Новия полицай“, така ли?

Медоуз остана напрегнат, надничайки над рамото му за помощ, ако се наложеше. Бе виждал Шармън в действие и честно казано, се страхуваше от него.

— Не мога да ида при Адамс с това, което имаш. Ще ме изхвърли право през прозореца.

— Току-що е пипнал човек заради обаждането на някакъв анонимен информатор. От това по-необосновано?

— Разполага и с друго.

— Например?

— Въжето, което откриха в къщата, и вероятно ДНК.

— Но всичко това е намерено, след като е взел решението да го сгащи. Мисля, че и ние ще сторим същото. Хайде, Дик, опитай се пак да станеш полицай. Свали си крачола на проклетия панталон поне веднъж!

Медоуз помисли известно време как да постъпи. Накрая омекна.

— Щом искаш, ще говоря с Адамс и ще видя дали мога да го убедя.

Шармън изръмжа пренебрежително при предложението. Ядът в тона му накара Медоуз да вземе незабавно решение.

— Виж, ще ти кажа какво ще направя. Ще те пиша в отпуск за две седмици, става ли? Донеси ми още доказателства, такива, които да мога да представя пред Адамс, и ще видя какво мога да сторя. Дотогава… — Вдигна ръце безпомощно. — Е, от теб зависи, Стан. Имаш четиринадесет дни да ме убедиш, но после те искам обратно в участъка, за да изпълняваш задълженията си. Ясно ли е?

Шармън се взря за миг в шефа си.

— А извънреден труд?

— Никакъв шанс — поклати глава той. — Всичко е изразходвано, а и в книгата няма място. Догодина ще ми орежат половината щат, ако продължа да раздавам отпуски в аванс.

Стан въздъхна тежко.

— Мислех, че разследването е приключило.

— Сигурно. Но средствата за извънредни часове за тази година все пак са си изчерпани. Не забравяй, че това е четвъртият важен случай, а е едва август.

Не бе впечатлен от предложението.

— Винаги си бил стиснато копеле, Дик.

— Не аз, а системата — сви рамене той. — Съжалявам, приятел, но това е най-доброто, което мога да направя. Ако искаш, приеми, ако щеш, откажи.

Шармън знаеше, че няма друг избор, освен да приеме. А още по-лошо бе, че и Медоуз го съзнаваше.

— Хвана ме за топките, Дик, и го знаеш.

— Стан, залагам главата си, но ти не го забелязваш.

Разбираше, че вероятно е прав, но все пак не беше удовлетворен.

— Ще присъстваш ли на разпита на Уорд?

— Надявам се — кимна той.

Шармън се замисли за миг.

— Направи ми една услуга…

— Какво, още една ли? — Медоуз се изсмя саркастично.

Поколеба се, подразнен от безпричастния му отговор.

— Добре, направи я на себе си. Попитай Уорд дали се занимава с корабоплаване.

— С какво? — намръщи се шефът му.

— С корабоплаване, нали се сещаш?

— Има ли нещо, което премълчаваш, Стан?

Той сви рамене.

— Помниш ли възлите, с които бе вързана? Кажи ми какво е отговорил. Тогава ще ти споделя моята теория. — С тези думи се обърна и излезе от кабинета.

— Не забравяй — две седмици! — извика Медоуз подире му.

Според него това бе някакъв резултат. Шармън му се бе махнал от главата, а още по-важно — и от главата на Адамс. Трябваше да донесе нещо адски солидно, за да го накара да отиде при главния инспектор точно сега. Но колкото и да беше добър Стан, Медоуз бе сигурен, че няма да събере достатъчно улики. А и какво общо имаше плаването? И все пак го познаваше твърде добре, за да пренебрегне молбата му. Когато преценеше, Стан щеше да му обясни. Вдигна документите, които четеше преди пристигането му, и започна да ги изучава отново.