Найджел Маккрери - Непознати без лица

Медоуз внезапно прекъсна мислите му, като посочи към часовника си.

— Време е, шефе.

Адамс се взря в него за миг, докато събере мислите си.

— Добре, Дик, да вървим.

Медоуз взе радиопредавателя си и извика уговорения сигнал:

— Всички единици, тръгвайте!

При тази команда дванадесетина полицаи се втурнаха към номер 24.

Греъм Уорд спеше, когато чу вратата да се отваря. Отначало си помисли, че е станала катастрофа на пътя, но мозъкът му започна да разпознава звуците и разбра, че това не е шум на огъващ се метал, а от трошене на дърво и стъкло. Преди да успее да се съвземе напълно, той се озова проснат с лице към пода, а трима облечени в тъмни униформи полицаи му извиха ръцете зад гърба. Единственото нарушение, което се сещаше да е извършил, бе минаването на червен светофар предишната вечер, когато бе пиян. Не можеха да знаят всичко, нали, а и това изглеждаше малко пресилено. Накрая го вдигнаха на крака, като го държаха здраво.

Адамс влезе в стаята.

— Греъм Уорд?

Мъжът го изгледа ядосано.

— За какво е всичко това, по дяволите? Надявам се, че знаете кой съм, за бога!

— О, да, знаем, господин Уорд, и точно затова сме тук — усмихна му се главният инспектор.

Уорд продължаваше да го гледа гневно, а гласът му трепереше от яд, когато заговори.

— Тогава може би ще благоволите да ме осведомите защо сте тук?

Преди Адамс да успее да отговори, един от криминалистите влезе в стаята с кълбо бяло въже в прозрачна найлонова торбичка.

— Къде го намери?

— В градинската барака.

— Същото ли е?

— Подобно, ще разберем по-късно, но единият край е рязан.

Инспекторът кимна, приближи се до леглото и вдигна кутия цигари.

— „Марлборо Лайтс“. Обичайната ви марка, така ли?

След първоначалния шок от нахълтването Уорд започваше да се окопитва.

— Не зная какво става, по дяволите, но така си загазил, приятел, че да не повярваш. Ще погреба и теб, и кариерата ти. Разбираш ли? И ако искаш да ми задаваш други въпроси, по-добре повикай адвоката ми.

Той се усмихна арогантно, а Адамс запази невъзмутимото си изражение. Държеше всички карти и го съзнаваше.

— Греъм Уорд, арестувам ви като заподозрян в убийството на Софи Кларк в нощта между понеделник, 14 август, и вторник, 15 август. Трябва да ви предупредя, че всичко, което…

Уорд така и не чу останалото. Усети как пребледнява и после краката му се подкосиха. Ако не бяха двамата, които го придържаха, със сигурност щеше да се строполи на пода.

Адамс се усмихна доволно. Повдигна главата на мъжа и се взря в очите му.

— Да повикам ли линейка, сър ?

Уорд не отговори, само го зяпаше и не можеше да повярва.

Адамс остави Чоки Уайт да откара арестувания в участъка, а той остана още малко, за да наблюдава действията на екипа за събиране на улики. Подвикна на Колин Фланъри:

— Искам да изпипате всичко според правилата, Колин. Не мога да си позволя да изпусна човека заради някакви технически подробности.

Фланъри се почувства доста засегнат, че изобщо се допуска възможността да процедират по друг начин, освен с пълен професионализъм. Откакто бе поел отдела, никога не бяха губили дело заради „технически подробности“ и смяташе, че един главен инспектор би трябвало да го съзнава. Беше твърде раздразнен, за да отговори без сарказъм, затова кимна в знак на разбиране и се отдалечи.

Медоуз се обърна към шефа си:

— Мислите ли, че го пипнахме?

— Не бих се впуснал в нещо такова, ако не бях сигурен — защити се Адамс. — Информацията беше добра. Познавала го е, така че би го пуснала да влезе, без да заподозре последствията. Въжето, което открихме в бараката, е подобно на онова, с което бе вързана, да се надяваме, че ще съвпадне напълно, и тогава с Уорд е свършено.

— Но доказателството ще е малко косвено, сър.

— Вечното ти черногледство, а, Дик? — погледна го той.

— Само изтъквам фактите, сър — сви рамене Медоуз.

Адамс отмести поглед към къщата.

— Съгласен съм, че е рано, но щом сме го хванали, получим ли ДНК анализа, сигурен съм, че ще го окошарим.

— Да се надяваме, че ще разрешим случая преди екипа на заместник-началника на полицията, а, сър?

Адамс се вгледа в Дик за момент, очевидно несъгласен с току-що казаното, но запази мълчание. Медоуз разбра, че е прекалил, и се опита да изглади нещата.

— От вас ще излезе добър заместник, сър, крайно време е да сложим на този пост някой, който е прекарал известно време на улицата и знае какво става там.

— И мислиш, че настоящият заместник не знае, така ли? — попита го той.