Найджел Маккрери - Непознати без лица

В гласа му се усещаше острота, която не се хареса на Дик.

— Нямах точно това предвид, сър, само че той е възпитаник на „Брамсхил“, какво ли разбира изобщо?

— И аз съм учил в „Брамсхил“, какво имаш против него?

— О, ъ-ъ, нищо, но вие сте прекарали известно време и в пряка служба.

Адамс най-сетне се върна сам при колата си, уморен от играта, оставяйки инспектора на тротоара загрижен и объркан.

Стан Шармън се довлече до управлението на следващата сутрин. Нощта с Кейт му идваше в повечко, когато през деня му предстоеше работа. Но щом се отнасяше до нея, нямаше нищо против малко да се понапрегне. Управлението изглеждаше по-тихо, отколкото очакваше за ранния етап на важно разследване, и се питаше защо ли. Приближи се до бюрото на Чоки Уайт.

— Добро утро, Чоки, как е? Много е тихо наоколо.

Полицаят вдигна поглед към него, подразнен, че го отвличат от вестника му.

— Гледай Адамс да не те завари тук, приятел, че ще те изкорми.

— Късно е, лошото къри свърши тая работа снощи.

— Разбирам те — засмя се Чоки.

— Е, къде са всички?

— Изненадан съм, че не знаеш.

— Бях зает.

Чоки се върна на вестника си.

— Така разправят и от отдел „Борба с порока“.

Шармън не хареса забележката, но я пропусна покрай ушите си за момента.

— Имат заподозрян. Адамс ще го разпитва след малко. После всичко трябва да приключи.

— Значи са сигурни, че са пипнали точния човек?

— Адамс извърши голямо показно утринно нахълтване. Та предполагам, че е така. Онзи даде проба за ДНК анализ и даже и да не направи самопризнания, скоро ще узнаем. Смешно, а? Вината или невинността се определя от това къде си свършил онази работа. Прогрес, а, кой би предположил подобно нещо?

Шармън бе изненадан колко бързо Адамс е отбелязал резултат и се питаше как ли го е постигнал.

— Главният инспектор е действал бързичко…

Чоки го прекъсна, явно също толкова недоволен от напредъка на шефа.

— Твърде бързо, ако питаш мен. Извънредните ми часове и почивката в Испания отиват на кино. Хайде пак с караваната в проклетия Кроумър.

Шармън упорстваше.

— И какво е станало? Заподозреният сам ли се предаде?

Чоки продължи да чете, като се опитваше да извади нещо неприятно измежду зъбите си.

— Анонимно обаждане.

Шармън изведнъж бе силно заинтригуван.

— И какво гласеше то?

Полицаят сви рамене и разгледа късчето, подобно на предъвкано говеждо, което бе успял да измъкне измежду кътниците си.

— Тъй като не съм достатъчно нагоре в йерархията, Стан, обикновено не съм посветен в такъв вид информация, но трябва да е била надеждна, иначе Адамс не би рискувал да се изложи, нали?

— Кого са арестували? — Стан се замисли за миг.

— Греъм Уорд, политическия съветник на Кларк. Не прилича на такъв човек, но кой знае?

— Кога ще го разпитва Адамс?

— Скоро. Няма търпение да приключи случая и да получи потупванията по рамото, които мисли, че заслужава.

— Имат ли нещо друго? — настоя Шармън.

— Преобърнаха къщата му с главата надолу вчера и откриха въже, цигари…

— От същия вид, който намерихме на местопрестъплението? — прекъсна го Стан отново.

— Нямам представа, не бях там, а и без друго не ни казват нищо. Боят се, че може да се опитаме да си присвоим част от славата им.

— Нещо друго?

Този път Чоки дори не си направи труда да вдигне поглед.

— Кой знае? Сигурен съм, че като му дойде времето, ще ни кажат.

Шармън постави ръка на рамото му. Това наистина бе най-нещастното копеле, което познаваше.

— Знаеш ли какво, приятел, мястото ти е в разследването. — Чоки вдигна глава и кимна, съгласен с оценката. — Тогава всички щяхме да заминем по дяволите, нали?

Чоки го изгледа свирепо и му показа пръст, преди да се върне към вестника си.

Шармън прекоси фоайето към кабинета на Медоуз и почука силно на вратата. Гласът на Дик се чу иззад нея.

— Влез.

Стан отвори вратата и пристъпи в стаята на шефа си. Медоуз преглеждаше купчина документи с изражението на човек, прекъснат по средата на важна работа. Физиономията му внушаваше съсредоточеност и компетентност, а Шармън знаеше, че и двете са само плод на актьорско майсторство. Като повечето некадърници с висок чин, и Медоуз го биваше в спорта, а това, освен факта, че бе масон, бе най-лесният начин да се получи повишение в днешната полиция. На младини бе играл ръгби и крикет за отбора на полицията, а това означаваше, че е прекарал много малко време на улицата и доста в целуване на задниците на висши офицери в бара след мачовете. По-късно, с възрастта, премина на голф. Като повечето лениви копелета, с които Шармън бе принуден да работи през годините, можеше да сведе раняванията си поне до две по време на важни разследвания. Направо не беше за вярване.