Найджел Маккрери - Непознати без лица

Когато бившият му партньор влезе, Медоуз вдигна поглед разсеяно.

— Стан, момчето ми, как я караш?

Шармън сви рамене и седна срещу него.

Онзи го изгледа въпросително.

— Е, на какво дължа честта за посещението? — Облегна се в стола си и се усмихна. — Не, не ми казвай, че най-после си решил да се присъединиш към масоните и искаш да ти стана поръчител.

Стан го зяпна озадачено.

— По-скоро бих си заврял нажежени игли в очите, отколкото да стана член на шайка алкохолици с навити крачоли.

Медоуз се наведе напред над бюрото и снижи гласа си до шепот:

— Повечето от началниците ни са членове на ложата, знаеш ли? Така че внимавай какво и пред кого говориш.

— Значи вече пускаме клоширани панталони за шефовете от най-висок ранг, така ли? Та да могат по-лесно да си ги навиват, ако схващаш мисълта ми.

Медоуз отново се облегна в стола си. Знаеше, че губи битката. С таланта си Шармън можеше да постигне толкова много за себе си, ако поне малко се включеше в играта. Реши да кара нататък.

— Е, как мина вчерашният ден? Съжалявам, че ти го натресох.

— И още как! — изсмя се саркастично Стан.

Медоуз не обърна внимание на сарказма му.

— Нямаше кой друг, Станли. Адамс е ангажирал всички в проклетото разследване. Оставаше само ти. И трябваше да свършиш или това, или да се срещнеш с бившия й психиатър. Реших, че трупът може да е по-интересен.

Шармън се взря в него за миг, размишлявайки над казаното.

— Ходила е при психиатър?

— Анди Хърман — кимна Дик. — Изглежда, го е посещавала около шест месеца. Депресия.

— От какво е имала да се депресира, по дяволите?

— Никога няма да узнаем — сви рамене Медоуз.

Шармън се облегна назад.

— Да, предполагам, че няма. Значи сте хванали някого?

— Да, но доказателствата са малко косвени. Обаче Адамс счита, че днес следобед ще получи самопризнания.

— Той не може да накара и певец да пропее — поклати глава Стан.

— Трябва да отвориш училище по чар. Мисля, че ще се справиш отлично. Е, разкажи ми за вчера.

— Затова съм дошъл. Чака те разследване на още едно убийство.

Медоуз изведнъж скочи на крака, а предишното му спокойствие и безгрижие се стопиха.

— Какво! Мислех, че е мъртъв наркоман, свръхдоза или нещо подобно.

Шармън се усмихна. Наслаждаваше се на паниката на лицето му.

— Е, за едно си прав, който и да е, човекът е съвсем мъртъв, но не е било свръхдоза. Считам, че е бил убит.

— Как така „считаш“! — Медоуз все още се мъчеше да овладее чувствата си. — Да подразбирам ли, че имаш доказателства?

— Достатъчно — кимна Шармън.

Шефът му не бе удовлетворен.

— Какво значи „достатъчно“?

— Първо, кой е покрил трупа? — Бръкна в чантата си и извади плик със снимки, които бе направил на местопроизшествието. Подаде му ги. — Погледни ги, Дик.

Медоуз започна да ги преглежда.

— Къде ти ги проявиха?

Изгледа го леко озадачен от въпроса.

— Ами в студио. Вадят ги за час. Пазя си разписката, ще си я осребря по-късно.

Медоуз заклати глава в недоумение и ужас.

— В студио? За бога, Стан! Това да не са ти скапаните снимки от ваканцията?

Не му обърна внимание.

— Виж онези неща върху трупа. Какво мислиш?

Дик се върна няколко снимки назад и разгледа три от тях внимателно, преди да вдигне рамене.

— Какво трябва да мисля?

Шармън придърпа стола си по-близо до бюрото му.

— Виж. — Посочи отделни участъци от снимката, за да обоснове разсъжденията си. — Някой се е опитал да прикрие тялото. Или не са искали да бъде открито, или поне не твърде скоро.

Медоуз отново ги разгледа с безразличие.

— А защо убиецът просто не е изгорил тялото?

— Защото по този начин би изглеждало като убийство, ако някой го намери. А така не можем да бъдем сигурни.

— Е, тогава е бил умен мръсник, защото аз не съм сигурен — поклати глава Дик.

— Ами кой, мислиш, е покрил трупа? Някой доброжелателен минувач?

— Наркоманите се крият, нали знаеш? Може би се е надрусал и е пропълзял там да се наспи. Хайде, Стан, за бога! Опитваш се да извадиш изпод вола теле. Зная, че си ядосан, задето Адамс те изрита от случая, на мен също не ми бе приятно, но това е нелепо.

Шармън започваше да се дразни от несериозното отношение на Медоуз към теориите му и оспорването на състоятелността им.

— Но защо да отиде на майната си, за да се надруса?

Дик сви рамене, прегледа пак снимките и му ги върна.

— Ами такива неща не се правят на обществени места, Стан. Вършат ги в странни, забутани кътчета. Работил си в отдела за борба с наркотиците достатъчно дълго, за да си наясно.