Ю Несбьо - Кръв по снега

А навярно ти и сама се досещаш, Мария, че пронизителният ти висок смях, характерен за глухонемите, в отговор на моя бележка, на която съм написал „имаш хубави очи“ с четири грешки, не е особено възбуждащ.

Така или иначе, не дойдох. Какво повече да го нищим.

Даниел Хофман ме попита защо протакам толкова.

Обясних му, че искам да се подсигуря. Не бива следите да сочат към никого от нас. Хофман прие обяснението ми.

И аз продължих да шпионирам жена му.

През следващите няколко дни младежът я посещаваше всеки ден по едно и също време — точно след като мракът се спуснеше в три следобед. Влизаше, — събличаше си палтото и я зашлевяваше. Разиграваше се един и същи сценарий. Корина първо вдигаше ръце да се предпази. По устата й виждах, че крещи, моли го да спре. Той обаче продължаваше да я удря, докато по бузите й не рукнеха сълзи. Чак тогава й събличаше роклята — различна всеки ден. После я поваляше на шезлонга и започваше да я чука. Очевидно упражняваше силно влияние върху нея. Корина се държеше като безнадеждно влюбена в него. Както Мария бе влюбена в оня наркоман. Някои жени просто не притежават чувство за самосъхранение. Обсипват избраника си с любов, без да искат нищо в замяна. Сякаш именно липсата на взаимност разпалва чувствата им още повече. Горкичките, продължават да се надяват един ден предаността им да бъде възнаградена. Надежда, обречена априори. Някой трябва да обясни на тези жени, че светът е устроен другояче.

И все пак нещо не ми се вярваше Корина да е влюбена в насилника си. В поведението й не забелязвах характерното за влюбената жена прехласване по любимия. Вярно, тя го милваше по време на акта, четирийсет и пет минути по-късно го изпращаше до вратата, гушваше се престорено в него и му прошепваше нещо в ухото — навярно някоя и друга гальовна думичка. Но хлопнеше ли вратата, по лицето й се изписваше облекчение. А аз знам как изглеждат влюбените жени. Тогава защо тя — младата съпруга на най-големия доставчик на плътски удоволствия в града — рискуваше да изгуби всичко заради евтина секс афера с мъж, който я малтретираше?

Отговорът на този въпрос ми стана ясен на четвъртата вечер. Първата ми мисъл след това бе как е възможно да ми отнеме толкова време да се досетя. Любовникът я държеше с нещо. С компромат, който заплашваше да покаже на Даниел Хофман, ако тя не му играе по свирката.

На петия ден се събудих с узряло в мен решение. Щях да опитам да намеря заден изход.

Сипеше се слаб снежец.

Младежът се появи в три часа. Този път носеше нещо на Корина. Нещо в кутийка. Не видях какво е. За миг обаче лицето й грейна. Грейна и озари нощния мрак пред големия прозорец на дневната. Изглеждаше изненадана. Аз също се изненадах. Обещах си обаче да спечеля усмивката, която тя му отправи, само за себе си. Трябваше само да си изиграя картите по най-добрия начин.

Младежът си тръгна малко след четири — застоя се по-дълго от обикновено. Аз дебнех в готовност в сенките на отсрещния тротоар.

Той се изгуби в мрака. Вдигнах глава. Тя стоеше пред прозореца като на сцена. Вдигна ръка, огледа нещо по нея — не виждах какво — и се вторачи в сенките, където се бях притаил. Знаех, че няма как да ме види, и все пак… Този неин всепроникващ, опипващ поглед. Внезапният страх, отчаянието, почти умолителното изражение на лицето й… Сякаш внезапно бе осъзнала, че съдбата е неумолима, както пишеше в една книга — дявол знае коя беше. Стиснах здраво пистолета в джоба на палтото си.

Изчаках тя да се отвърне от прозореца и изскочих от укритието си. Бързешком прекосих улицата. В тънкия слой навалял сняг по тротоара забелязах отпечатъци от ботушите му. Завтекох се след него.

Когато се показах иззад следващия ъгъл, видях гърба му.

Вече бях отрепетирал наум няколко сценария.

Имаше вероятност да си е оставил наблизо колата — например в някоя пресечка в квартал „Фрогнер“. Там улиците са безлюдни и слабо осветени. Идеални. Или пък щеше да влезе в някое заведение: бар, ресторант. В такъв случай просто щях да чакам. Разполагах с цялото време на света. Обичах да чакам. Промеждутъкът от вземането на решението до осъществяването му ми доставяше удоволствие. Единствено в тези минути, часове или дни в моя навярно кратък живот се чувствах значим. Защото държах в ръцете си нечия съдба.

Не беше изключен и трети вариант: да се качи на автобус или да хване такси.

Този вариант криеше голям плюс: щяхме да се отдалечим още от Корина.