Ю Несбьо - Кръв по снега

По думите на Хофман обаче не се наложило да плаща нито крона подкуп. Полицията изобщо не подозирала каква контрабанда се върти. Просветнало им чак когато близо до Лонгиър, от норвежката страна, намерили изоставена моторна шейна. След аутопсия на останките от шофьора, разкъсан от полярните мечки, се установило, че е руснак. В резервоара на шейната открили найлонови пликчета с общо тегло четири килограма хероин.

Контрабандният канал временно спрял да работи, защото полицията и губернаторът на Свалбард се разжужали из района по-бясно от раздразнени пчели. Сред зависимите от хероин в Осло се разразила паника. Но една освободена печеливша пазарна ниша никога не остава дълго незаета. Рибаря, многостранно развита личност, но предимно бизнесмен — го формулирал така: има ли търсене, има и предлагане. Той беше шишкав майтапчия с мустак като на морж. Приличаше на Дядо Коледа, но застанеш ли на пътя му, не би се поколебал да те изкорми като риба. В продължение на няколко години въртял нелегален внос на руски алкохол. Натоварваните на съветски рибарски шхуни бутилки били прехвърляни на норвежки лодки в Баренцово море, оттам — пренасяни до обезлюдено рибарско селище, изцяло собственост на Рибаря. Там нареждали бутилките в сандъци за риба и ги откарвали до столицата с товарен хладилен микробус. В него превозвали и риба. В Осло съхранявали бутилките в мазето на магазина на Рибаря, който семейството му държало от три поколения. Магазинът не бил само за камуфлаж. В него наистина се продавала риба. Без да е особено доходоносен, продължавал да носи минимални печалби.

По някое време руснаците го попитали склонен ли е да замени алкохола с хероин. Рибаря направил някои сметки, поинтересувал се какво наказание предвижда законът за внос на наркотици, изчислил вероятността да го хванат и стъпил на пазара за дрога. А когато възобновил трафика по маршрута Свалбард-Осло, Даниел Хофман открил, че се е сдобил с конкуренция. И това никак, ама никак не му харесало.

По онова време на хоризонта се появих аз.

Тогава — както впрочем вече разказах — бях натрупал доста безславна трудова биография на криминалното поприще. Бях лежал за банков обир, бях се пробвал като помощник на Пине, но се провалих. Затова се оглеждах за някаква още по-безсмислена работа. Хофман се свърза с мен, защото разбрал от сигурен източник, че аз съм очистил контрабандиста, дето го бяха открили на пристанището в Халден с наполовина отнесена глава. „Висша форма на майсторлък“, изчетка ме Хофман. Не отрекох, че е мое дело. Не възразявах да се прочуя като килър.

Първо ми поръча да ликвидирам някакъв бергенчанин. Пласирал на улицата за Хофман, но откраднал от стоката, отрекъл и след като му били шута, пристанал на Рибаря. Открих го много лесно. Бергенчаните говорят по-високо от другите норвежци. Характерните задни „р“-та разцепваха нощния мрак до Предгаровия площад, където пласираше въпросният тип. Показах му пистолета си и той мигом си хлопна плювалника. Казват, че втория път било по-лесно да убиеш. Сигурно е вярно. Заведох го на товарното пристанище и го гръмнах два пъти в главата, за да повторя почерка на убийството в Халден. Ченгетата вече си бяха набелязали заподозрян и трябваше само да му лепна още едно убийство. Мен никой нямаше да ме закачи. Така затвърдих мнението на Хофман, че съм първокласен ликвидатор, и той ми възложи нова поръчка.

Някакъв тип му се обадил. Натискал се да пласира за него вместо за Рибаря. Помолил да се видят на дискретно място, за да уговорят подробностите, без Рибаря да заподозре. „Вече не издържам вонята на риба“, така се мотивирал. Струваше ми се, че е трябвало да поработи още върху съчинението си. Хофман смяташе, че Рибаря му залага клопка, за да го очисти.

На следващата вечер причаках кандидат-сътрудника в парка на билото на възвишението „Свети Ханс“. Оттам целият парк се вижда като на длан. Според слухове тук някога извършвали езически жертвоприношения, затова днес витаели призраци. Майка ми пък твърдеше, че там печатарите варели мастило. За мен това е мястото, където се изгарят отпадъците на града. През въпросната вечер синоптиците обещаваха минус дванайсет градуса и не очаквах да се мерне жива душа. В девет без десет по нанагорнището към кулата се зададе мъж. Въпреки студа челото му лъщеше от пот, когато се добра до билото.

— Подранил си — отбелязах.

— Ти кой си? — попита той и избърса челото си с шала. — Къде е Хофман?

Едновременно посегнахме към оръжията си, но аз се оказах по-бърз. Улучих го в гърдите и в ръката точно над лакътя. Той изпусна пистолета и политна назад. Тупна в снега и замига срещу мен.