Ю Несбьо - Кръв по снега

Ако той наистина беше съобразил, че още съм в града, значи се досещаше и за друго: ще се опитам да го пипна, преди той да пипне мен. С годините се бяхме опознали. Едно е обаче да си мислиш, че познаваш някого, съвсем друго — да го познаваш наистина. И преди се бе случвало да се заблудя. Навярно той беше сам горе. Едва ли щеше да ми падне по-сгоден случай от сегашния. Трябваше просто да го издебна, докато излиза. Да изчакам портата да хлопне зад гърба му, за да му попреча да се върне. Пресичам улицата и изпращам два куршума в торса му от пет метра и още два в главата от упор.

Едва ли обаче можех да се надявам на такова благоприятно стечение на обстоятелствата.

Портата се отвори. Ето го Хофман.

Заедно с Брюнхилсен и Пине. Брюнхилсен с онова тупе, дето прилича на кучешка козина, и с тънкия си мустак катинарче. Пине в онова карамеленокафяво кожено яке, дето не го сваляше ни зиме, ни лете, с малкото си бомбе, неизменната цигара зад ухото и неуморната си уста. Пак се беше раздрънкал. През улицата долетяха откъслечни думи: „егати бахъра“, „оня мръсник“.

Хофман остана зад портата, а двете му хрътки излязоха на тротоара и огледаха улицата с ръце, дълбоко заровени в джобовете на якетата.

После махнаха на Хофман — с други думи, чисто е — и тримата тръгнаха към колата.

Сниших се и тръгнах в противоположната посока. Е, добре де, не стана, както ми се щеше. Но аз пък — както отбелязах- и не очаквах чак толкова благоприятно стечение на обстоятелствата. Хофман поне вече знаеше как си представям края на тази игра. В моя сценарий той умираше, а аз оставах жив.

Значи, трябваше да пристъпя към план А.

Причината да започна с план Б беше, че никак, ама никак не ми се искаше да привеждам в действие план А.

Обичам да гледам филми. Е, не колкото да чета книги, но един добре заснет филм общо взето върши същата работа. Подтиква те да видиш нещата от друга гледна точка. Ала дори и най-въздействащият киношедьовър не би могъл да ме подтикне да променя мнението си по един въпрос: численият превес и тежкото въоръжение предопределят изхода на всеки двубой. В това съм твърдо убеден. Ако сам човек излезе срещу няколко противника, той е обречен на сигурна смърт. В престрелка между две банди, ако едната е въоръжена с автомати, ще надвие именно тя. Бях платил за този опит скъпо и прескъпо и не възнамерявах да се залъгвам само и само за да избегна необходимостта да отида при Рибаря. Защото фактите са си факти. Затова и отидох при Рибаря.

Както вече казах, Рибаря и Хофман са двамата играчи, които държат пазара на хероин в Осло. Пазарът тук не е голям, но понеже хероинът е най-търсената дрога, а клиентите са платежоспособни и цените — високи, печалбите са космически. Всичко започна с Руския маршрут — или така наречения Северен коридор, изграден през седемдесетте от Хофман и руснаците. Тогава по-голямата част от хероина идваше от Златния триъгълник през Турция и Югославия — по така наречения Балкански маршрут. Пине ми е разправял за онези времена. Тогава изпълнявал ролята на сводник при Хофман. А понеже деветдесет процента от проститутките били на хероин, приемали еднократната доза като напълно валидна разменна единица. И Хофман стигнал до извода, че ако намери начин да се снабдява с евтин хероин, ще повиши и оборота при търговията със секс.

Идеята за по-евтина дрога дошла не от юг, а от север. От малкия, почти непригоден за живеене арктически архипелаг Свалбард, чиято територия си делят Норвегия и Съветският съюз. И двете държави разработват въглищни находища — всяка върху своята територия. Животът там тече тежко и еднообразно. Хофман чул норвежки миньори да разправят цели легенди как руските въглекопачи се тешали с водка, хероин и руска рулетка. Затова се грабнал и отишъл да посети руснаците. Прибрал се със споразумение. Ето какво му се изяснило. Суровият опиум от Афганистан заминавал за Съветския съюз. Там го преработвали в хероин и го транспортирали към Архангелск и Мурманск. Оттам нямало как стоката да се прехвърли в Норвегия, защото комунистите охранявали строго границата със своята съседка, член на НАТО, както впрочем и обратното. На Свалбард обаче, където граничният контрол е поверен на полярните мечки и на минус четирийсетградусовия студ, това не представлявало никакъв проблем.

Хората на Хофман в норвежката част изпращали стоката по самолетите, изпълняващи ежедневни вътрешни полети от архипелага до Тромсьо. Макар да било всеизвестно, че миньорите пренасят по линията кашони с евтин алкохол, без да плащат мито, на летището на Свалбард никой не проверявал багажа. Сякаш митническите власти нарочно си затваряли очите — само и само да не развалят кефа на миньорите. Впоследствие, разбира се, същите тези власти изтъквали публично колко наивно било да се смята, че такова количество хероин може да попадне на острова и оттам да бъде транспортирано към Осло по вътрешни самолетни линии, влакове и автомобили без висша чиновническа протекция. Твърдели, че служители от обществения сектор са си напълнили джобовете.