Ю Несбьо - Кръв по снега

Въведе ме в хладилно помещение. Седнах до една дървена маса с нацепен плот. На пода бяха струпани кашони от стиропор, пълни с лед, замразена риба и — ако можеше да се вярва на думите на Хофман — хероин. В помещението нямаше повече от пет-шест градуса. Клайн не седна. Докато говорех, той сякаш не обръщаше внимание на „рязаната“ пушка в ръцете си и въпреки това цевта й непрекъснато сочеше към мен. Преразказах събитията, без да лъжа, но и без да навлизам в излишни подробности.

Приключих. Рибаря продължаваше да се взира втренчено в мен с отвратителното си око на циклоп.

— И си гръмнал сина му вместо жена му?

— Не знаех, че му е син.

— Какво ще кажеш, Клайн?

Онзи сви рамене.

— Във вестника пише, че вчера във "Виндерен“ открили застрелян мъж.

— Прочетох, да. Може Хофман и наемният му убиец да използват написаното във вестника, за да ни представят уж правдоподобна история, на която да се хванем.

— Обади се в полицията и питай как се казва убитият — предложих.

— Ще го направя, бъди сигурен — отвърна Рибаря. — След като ми обясниш защо си пощадил жената на Хофман и си я скрил.

— Това си е моя работа — настоях.

— Ако имаш намерение да излезеш оттук жив, пей и не ме мотай.

— Хофман я биеше.

— Синът или бащата?

— И двамата — излъгах.

— Е, и? Откъде знаеш, че не си го заслужава?

— Тая курва сто процента си е просила боя — процеди Клайн.

— Леле-мале — засмя се Рибаря. — Погледни очите на това момче, Клайн! Иде му да те убие! Според мен здравата е хлътнал.

— Чувствата ни са взаимни. Именно той пречука Мао.

Нямах представа коя от трите ми жертви е Мао.

В шофьорската книжка на оня на възвишението Свети Ханс пишеше Мориц. Сигурно за него идеше реч.

— Клиентите ви чакат — напомних. — Какво решавате?

Рибаря подръпна катинарчето си. Питах се дали някога успява да отмие напълно миризмата на риба от себе си. Той се изправи.

— „What loneliness is more lonely than distrust?“ [2] Коя самотност е по-самотна от съмнението? — Цитат от превода на Весела Кацарова, „Мидълмарч“, Джордж Елиът, ИК „Колибри“, 2012. — Бел. прев. Знаеш ли какво означава това, момче?

Поклатих глава.

— Така си и мислех. Бергенчанинът, дето ни пристана, ни предупреди, че си бил твърде глупав да работиш като дилър. Не си можел да сметнеш колко прави две и две.

Клайн се разхили. Мълчах.

— Цитатът е от Томас Стърнс Елиът, момчета — въздъхна Рибаря. — Самотността на недоверчивия. Вярвайте ми, рано или късно всички лидери изпитват тази самота на собствен гръб. Мнозина съпрузи — също, поне веднъж в живота. Ала на повечето бащи тази самота им е спестена. Хофман е вкусил и от трите вида. Поръчковият му убиец, съпругата, синът. Жив да го ожалиш, клетия — той се приближи до летящата врата. Надникна през елипсовидното стъкло, подобно на илюминатор. — Какво ти трябва?

— Двама от най-способните ти хора.

— Все едно разполагам с цяла армия!

— Хофман ще бъде подготвен.

— Ами? Той не си ли мисли, че само той те гони?

— Познава ме.

Рибаря сякаш се опитваше да отскубне мустака от лицето си.

— Имаш Клайн и Датчанина.

— А не може ли Датчанина и…

— Клайн и Датчанина. Точка.

Кимнах.

Рибаря ме изпрати обратно. Отидох до вратата, избърсах запотеното стъкло.

До безистена на Операта стоеше някаква фигура. На влизане не я бях забелязал. Можеше да има стотици причини някакъв човек да стои там във фъртуната и да чака.

— Ще ми дадеш ли телефонен номер, на който…

— Не — прекъснах го. — Аз ще те потърся да ти кажа кога и къде да ми ги изпратиш. Има ли авариен изход?

На път към къщи, докато минавах през забутани улички, си помислих колко изгодна сделка бях сключил. Сдобих се с двама помощници и отървах кожата. Пък научих и нещо ново. Че онова за самотата го е писал Томас Стърнс Елиът. А аз бях останал с впечатлението, че цитатът е на онази жена… как й беше псевдонимът? Джордж Елиът? „Hurt? He will never be hurt — he’s made to hurt other people.“ [3] Hurt? He will never be hurt — he’s made to hurt other people (англ.) — Да бъде наранен? Той никога няма да бъде наранен — създаден е да наранява другите. — Цитат от „Сайлъс Марнър“ на Джордж Елиът. — Бел. прев. Абе, не че им вярвам аз много на поетите. Общо взето, колкото и на историите за призраци.

Корина приготви семпла вечеря от продуктите, които бях купил.

— Ммм, вкусно — казах, след като приключих. Избърсах си устата със салфетка и налях още вода и на двама ни.

— Как се озова в този бранш? — поинтересува се тя.