Дэвид Хосп - Зодия убиец

Тя поклати глава.

— Аз не участвам в кампанията. Нужна съм му само когато трябва да се направи снимка на идеалното семейство. Каква ирония само, а?

— Каквото и да ни дадете, ще ни е от помощ — окуражи я Лонг.

— Дори не знам какво да търся. — Брук навъси чело.

— Ами за онова другото? За сина й. Има ли начин да помогна да разберем дали сме от един баща?

Лонг погледна към Расин.

— Трябва да вземем проба и от Фин — каза тя, разгадала мисълта му. — Но това наистина ще даде отговор на въпроса ни.

— Колко време ще отнеме? — попита Брук.

— Ако в един ден вземем проби от теб и от Фин и ако Лонг притисне лаборантите, ще разполагаме с резултатите за ДНК до утре — обясни Джули.

— Мислите ли, че той ще се съгласи? — попита момичето.

— Има само един начин да разберем — отговори Лонг.

— По-добре ли се чувстваш? — Фин попита Сали. Все още не можеше да разчита емоциите й, затова винаги се чувстваше неловко, когато се опиташе да я утеши. Предполагаше, че сблъсъкът с бодигардовете на Бюканън силно я е разтърсил, и искаше да й покаже, че преживява заедно с нея. Беше я извел навън, за да й купи сладолед, после я беше върнал в кантората. Когато беше отчаян и не знаеше какво да прави, намираше подкрепа в сладкото. Откакто Сали се беше преместила да живее при него, двамата бяха изяли не един и два сладоледа.

— Аз и преди не се чувствах зле — отвърна момичето.

— Но плодовият сладолед е наистина много добър.

— Пак заповядай.

— Какво има?

Фин поклати глава.

— Не съм много добър в това.

— В кое?

— Днес наби двама въоръжени сто килограмови мъже. Не знам как да реагирам и какво трябва да изпитвам. Да ти се развикам ли? Да ти напомня, че ако не бях отворил вратата навреме, щеше да отнесеш хубав бой? Да те прегърна силно, защото съм щастлив, че си невредима?

Сали направи физиономия.

— Ти ми кажи, защото аз не знам каква трябва да е ролята ми.

Тя изсмука със сламката остатъка от млечния шейк и рече:

— Аз не съм лесно хлапе. И си го знам.

— В известно отношение ти си най-послушното хлапе на света. Просто аз нямам голяма възможност да играя пълноценно ролята си на баща.

Тя въздъхна.

— Мисля, че няма да мога да се променя.

— Аз и не искам. По дяволите, дори не знам какво трябва да прави един баща. Не съм имал модел за подражание като малък, затова съм объркан.

— Може би аз не се нуждая от типичния баща. Не традиционния. Може би така си си добре. Когато растеш с майка наркоманка и баща крадец, традициите губят значението си. Не че сме прекарвали заедно много време край пианото и сме пели песни.

— Тогава ще караме както досега. Ден за ден?

Тя кимна.

— Ден за ден.

В този момент иззвъня телефонът.

Адвокатът вдигна слушалката:

— Фин на телефона.

— Господин Фин, аз съм детектив Лонг.

Космите на врата на Фин настръхнаха.

— Какво искате?

— Кръвна проба.

— Защо? Да не би да съм заподозрян? Ще ми лепнете някакво обвинение само за да се позабавлявате?

— Не е това.

— Не е ли?

— Искаме да проверим вашата версия за сенатор Бюканън, да разберем дали той ви е баща. Кой знае, може наистина да сте попаднали на някаква следа. Дъщеря му е съгласна да ни помогне. За да разберем обаче, ни е необходима ваша ДНК проба.

Фин се намръщи.

— Каква е тази смяна на настроението?

— Има ли значение?

— Има?

— И защо?

— Защото не ви вярвам. Знам само, че се опитвате да го защитите. Как мога да съм сигурен, че няма да изхвърлите моята проба и да ме излъжете, че резултатът е бил отрицателен?

— Предполагам, че няма как да сте напълно сигурен — отвърна Лонг. — Но аз не работя по този начин. Ще трябва просто да го приемете.

— Лесно е да се каже.

— Искате ли да хванете убиеца на майка ви? Давам ви възможност да го сторите. Давам ви шанс и да си отговорите на един от най-важните въпроси в живота ви. Готов ли сте да приемете предизвикателството?

Фин погледна към Сали. Тя пък тревожно гледаше към него.

— Готов съм — отговори. — Ще съм при вас след няколко минути.

— Ченгетата ли бяха? — попита Сали, щом той затвори.

Той кимна.

— Ще направят ДНК тест, за да проверят дали Бюканън ми е баща.

— Как ще го понесеш, ако ти е баща?

— Не знам, ще видим. — Стана, смачка хартиените салфетки и ги пъхна в купичката от млечния шейк. — Ти изяде ли си твоя?

Тя кимна и му подаде празната си купичка.

На път за кухненския бокс взе чашата с вода, която беше дал на Бюканън. Отиде при мивката и сложи вътре купичките, след което изля чашата. Преди обаче да сложи чашата в съдомиялната, се замисли. Взе чашата, вдигна я на светлината и я огледа. Върху стъклото бяха останали отпечатъци — отпечатъци на мъжа, който най-вероятно беше негов баща. Прималя му и му се догади. Беше си изградил собствен живот. Не беше от хората, които се оставят съдбата да диктува съществуването им. И въпреки това в момента имаше чувството, че е изгубил контрол върху всичко. Животът му диктуваше какво да прави, а не обратното. Това никак не му харесваше.