Дэвид Хосп - Зодия убиец

Той пусна водата, изми си лицето и се избърса с хавлиената кърпа. Трябваше да поеме отговорност за живота си. Нямаше значение дали Бюканън му е баща или не, този факт не променяше същността на Фин, нито неговите постижения. Време беше да го приеме. Твърде много хора зависеха от него, за да си позволи да бъде слаб.

Фин се изправи и се отърси от негативните мисли. Време беше веднъж завинаги да получи интересуващите го отговори.

Названието „Шок и ужас“ беше много точно. Питър Мичъл беше поискал повече оръжие в екипа, но дори и наличната огнева мощ на хората му беше използвана в максимална степен. Точно в четири и трийсет трите екипа тръгнаха в пълен синхрон, помитайки една след друга незаконните дейности на Джоуи Слейд. Девет полицаи щурмуваха офисите на Слейд, арестуваха него и взеха под контрол помещенията. Всички записи, архиви и компютри бяха конфискувани и надлежно заведени като веществени доказателства. Самият Слейд беше изведен окован в белезници, както и още няколко от неговите сътрудници.

Точно в четири и четирийсет и пет новината за ареста стигна до хората. Подробностите започнаха да изтичат към обществеността в бърза последователност, като фактите лесно се смесиха със слуховете и спекулации. Втората серия арести беше извършена в шест сутринта, а до седем часа паниката беше сковала всички, които се числяха към бостънския престъпен свят.

Макдугъл се обади на Коул в осем. Наемният убиец седеше в колата си, паркирал пред апартамента на адвоката, и наблюдаваше.

— Трябва да дойдеш тук — каза му Макдугъл.

— Къде е това „тук“?

— В офиса ми в Челси. Трябваш ми веднага.

— Трябва да приключа задачата, която ми даде.

— Тази задача се отменя. Имам нова за теб.

— Каква е тя?

— Ще ти кажа, като дойдеш. — Мафиотът беше развълнуван, дори изнервен, което не беше добър знак.

— Кажи ми сега.

— Като дойдеш тук. Остави всичко и идвай.

Коул не отговори. Затвори телефона и потегли. Включи се в движението и се насочи към Челси.

Макдугъл седеше в кабинета си. Беше застинал като камък и Коул се усъмни дали шефът му още диша. Кевин Макдугъл, бавноразвиващото се синче, седеше на канапето, уплашен и превъзбуден едновременно. Коул не харесваше хлапето на Макдугъл.

— Арестуваха Джоуи — бавно каза ирландецът.

Убиецът кимна.

— Слейд ли? Чух за него. Малшанс.

Макдугъл поклати глава.

— Не е бил късметът. Някой им е дал информация. Знаели са какво да търсят. Ченгетата не биха могли сами да изпълнят подобен удар. Помогнали са им.

— Притеснен ли си?

Макдугъл го погледна.

— Да, мамка му, притеснен съм. И тази вечер е имало арести. Инис, Джаксън, Колуел.

— Аха, твоите приятелчета.

— Аз нямам приятели. Приятелството отива по дяволите, когато има опасност да прекараш двайсет години в дранголника. Те ще ме издадат преди още адвокатите им да са пристигнали в полицията.

Коул се замисли върху тези думи.

— Ако ченгетата разполагаха с нещо срещу теб, ти вече щеше да си в затвора.

Макдугъл извади монета от джоба си и я подържа.

— Те чакат нещо. — Тонът му беше толкова спокоен, че чак звучеше зловещо. — Вече имат всичко необходимо, сега само протакат. Искат да изровят още нещо срещу мен, преди да дойдат.

— Откъде си толкова сигурен?

Макдугъл кимна с брадичка към телевизора на масата до канапето. Под телевизора имаше записващо устройство. Той включи с дистанционното телевизора, после и видеокасетофона.

Появи се статично изображение — в много близък план и замъглено, като на стар любителски видеозапис. Една слабо осветена врата, мръсна, на вид от онези по заводите и индустриалните сгради. В горния десен ъгъл на екрана имаше някакви цифри. Часовник. Датата показваше, че записът е направен преди два дни. Шест и четирийсет и три. На Коул му трябваха няколко секунди, за да познае мястото. Беше предната входна врата на сградата, в която се намираха в момента.

Вчера имахме проблем с алармената система. Когато Джанис дойде сутринта, алармата не работеше. Дойдоха от охранителната фирма и казаха, че кабелите в таблото са били прерязани. Стори ми се доста нереално и нелогично, защото не беше взето нищо. После започнаха арестите.

На екрана се появи движение. Макдугъл се приближи до вратата и влезе. Седналият в кабинета си Макдугъл натисна бутона на дистанционното и превъртя записа напред.

— Имам свои хора в полицията — каза той. — Те не знаят всичко, но знаят достатъчно. Уликите, които имат срещу Джоуи, са извадени от моята база данни. Все едно че са ми източили мозъка и са използвали информацията срещу Джоуи. Това ме накара отново да се замисля за алармата и да прегледам видеозаписа от външната камера.