Дэвид Хосп - Зодия убиец

На екрана той излезе от сградата, очевидно бързаше. Макдугъл, който седеше в кабинета, натисна бутона и скоростта на видеото се нормализира. Коул ясно различи лицето на шефа си. След малко Макдугъл се отдалечи от сградата и се скри.

— Сега става интересно — каза Макдугъл.

Минаха още минута-две, след което на екрана се появиха двама мъже. Бяха облечени в черно, с тъмни якета и черни бейзболни шапки. Гледаха към вратата, но лицата им не се виждаха. Единият беше по-висок от другия. По-ниският беше по-набит и широк в раменете. Набитият се зае с таблото на алармената система. По-слабият като че почука на вратата. След още секунда вратата се отвори и двамата влязоха вътре.

— Полицаи ли са? — попита Коул. — Или може би федерални?

— Органите на реда все още се подчиняват на собствените си правила — отвърна Макдугъл. — Това е едно от нещата, които прави тази страна велика. Когато се появят, носят якета с надпис „Полиция“ и са снабдени с необходимите писмени заповеди. Правят го пред всички, без да се крият.

— Тогава кои са?

Макдугъл отново натисна бутона за бързо превъртане.

Когато непознатите излязоха от вратата, бяха трима — двамата мъже и една млада жена. Високият носеше папки под мишница. И тримата държаха главите си ниско наведени, което затрудняваше различаването на техните лица. В последния момент, преди да се отдалечат, слабият погледна нагоре, почти в обектива на камерата. Макдугъл натисна паузата и Коул се втренчи в изображението на Скот Фин на екрана.

— Не е добре — отбеляза убиецът.

— Не е — съгласи се мафиотът. — Съвсем не е добре.

— Какво искаш от мен?

— Искам да ги убиеш.

Лонг се прибираше с колата сам. Беше късно, десет и половина. Беше останал в кабинета си. Прегледа записките си от разследването, искаше да попълни малкото места, които все още стояха празни в мозайката. Вече разполагаше с голямата картина. ДНК тестовете потвърдиха, че Бюканън е баща на Фин. Тази сензация щеше да унищожи кариерата на сенатора. Какво оставаше за финансовите престъпления. Само те щяха да са достатъчни, за да го свалят от политическия небосклон. Разкритията за финансирането на кампанията му заплашваха също и Иймън Макдугъл — човекът, станал печално известен с това, че имаше склонността светкавично бързо да премахва хората, представляващи заплаха за него. В много отношения на пръв поглед престъпленията бяха разкрити, но нещо караше Лонг да се съмнява. Все още имаше празнини, а детективът не обичаше празнините.

Джули Расин беше останала при него в участъка за известно време. Тя щеше да остане през цялата нощ, но той предпочиташе да е сам, насаме със случая и насаме с мислите си. Освен това трябваше да свърши и нещо друго сам, затова я помоли да си тръгне. Каза й, че ще й се обади по-късно. Може би на другата сутрин. Остана още час, след което и той си тръгна.

Междущатска магистрала 93 беше празна и пътуването до Куинси му отне по-малко от десет минути. Слезе от магистралата при изход 12, зави покрай супермаркета „Кей Март“ в покрайнините на Дорчестър, покрай автомобилната борса. Оставаше му по-малко от километър до апартамента, когато сви и спря на паркинга недалеч от кръговото на Кълъмбъс Съркъл. Паркингът беше тих, разположен пред две разнебитени складови сгради, зад които се виждаха блатата по крайбрежието на река Непонсет и парка „Папа Йоан Павел“. Тесните канали воняха на петрол, боклук и фекалии.

Пред складовете имаше също толкова неугледна двуетажна тухлена сграда, която гледаше към магистралата. Вътре се помещаваше „Ъпс енд Даунс“ — местен бар с неонов надпис отпред, който не се виждаше добре от мантинелата на магистралата. Заведението имаше един бар на първия и един на втория етаж. И двата бяха сравнително празни. Тук идваха предимно редовни клиенти, малцина други дръзваха да прекрачат прага. Атмосферата внушаваше примирение и покорство. Точно тук влезе и Лонг.

Когато влезе, тримата, които бяха вътре, обърнаха глави към него. Единият от тях беше барманът. Останалите двама бяха със зачервени очи и подпухнали клепачи, със сърдити лица, седнали в другия край на бара. Барманът погледна към двамата си клиенти и им кимна одобрително. После се приближи до Лонг. Беше висок и мускулест, сякаш прекарваше всяка сутрин във фитнес салона. Имаше гъста тъмна коса и беше облечен по-добре от хората в този квартал.

— Детектив — поздрави го той.

— Ники — отвърна Лонг.

— Не сме те виждали тук от доста време.