Дэвид Хосп - Зодия убиец

— Има запис от видеокамерата! Да не мислиш, че съм толкова тъп! — Той се приближи и опря дулото на пистолета в брадичката на Фин. После го плъзна нагоре, докато дулото не се озова до лявата ноздра на адвоката. Натисна дулото и се наложи Фин да наклони назад главата си, за да не нарани носа му. — Още ли мислиш, че съм глупав?

Адвокатът преглътна тежко, но не започна да умолява Макдугъл. Само го погледна в очите и каза:

— Пусни момичето.

Макдугъл отстъпи назад, като държеше на прицел адвоката, и се изкиска:

— Не знаеше, нали? Не знаеше за камерата. Мислеше, че ще се измъкнеш, че ще ти се размине. Че ще откраднеш безнаказано информация от баща ми и ще я предадеш на полицията. Мислеше, че той няма да разбере?

Коул забеляза как жилите на врата на Кевин се издуха. Както и да се развиеха събитията тази вечер, той лично щеше да се погрижи Кевин Макдугъл да напусне този свят. Нещастникът нямаше да оживее дълго на улицата дори и с протекцията на баща си.

— Пусни момичето да си върви — повтори Фин. — Не искам да гледа как умирам.

Макдугъл се изиска отново.

— Не, тя няма да гледа как умираш! — извика той. — Отстъпи крачка назад и насочи оръжието към момичето. — Ти ще гледаш как тя умира!

Фин застана пред Сали и протегна ръце.

— Не! — изкрещя. — Обеща да я пуснеш! — Потърси в очите на Макдугъл някакво съчувствие и жалост, но не откри нищо. Психопатът се беше надрусал и едва ли разсъждаваше трезво.

— Излъгах! — извика Макдугъл и продължи да се смее. — Схвана ли? Излъгах те!

Той стигна едва ли не до истерия. Ако беше сам, Фин можеше и да се справи с него. Каквито и наркотици да беше употребил, те направо бяха разяли мозъка му. Може би Макдугъл щеше да успее да натисне спусъка, но той щеше да избие ръката му настрани и да спаси Сали.

Вторият мъж обаче представляваше проблем. Беше по-възрастен, но висок и добре сложен. Нещо повече, реагира спокойно на случващото се. Държеше ръката си в джоба, вероятно стискаше собственото си оръжие. Изглежда и преди беше попадал в подобни ситуации, и нямаше намерение да изпада в паника. Именно той плашеше Фин.

— Не го прави — каза адвокатът. Може би, ако продължаваше да му говори, все още имаше някакъв шанс. Силно се съмняваше в това, но възможностите му за действие бяха изчерпани. — Чуй ме, Кевин, не съм им дал никаква информация за баща ти. Баща ти е в безопасност. Дадох им информация само за другите. Направих го, за да те изкарам от затвора. Беше част от плана ми. — Фин говореше бързо.

— Млъквай! — Макдугъл клатеше глава.

— Вярно е, Кевин. Защо според теб полицията не арестува Иймън? Те нямат нищо срещу него. Не прави това. Обади се на баща си, кажи му. Трябваше да го сторя, за да те измъкна.

— Млъкни, бе! — изкрещя Макдугъл с разтреперана ръка, като размахваше пистолета под носа на Фин. Адвокатът видя как показалецът на спусъка му побеля от натиска върху спусъка.

Последва силен гърмеж и Фин затвори очи. Инстинктивно вдигна ръце пред лицето си, за да се предпази, за да пипне раната, да спре кървенето и да опази невредима останалата част от тялото си.

Но лицето му очевидно беше непокътнато. Нямаше кръв, нито рана или болка.

Отвори очи и погледна към момчето. Кевин продължаваше да стои срещу него с насочено оръжие. Пистолетът беше толкова близо до лицето на Фин, че беше невъзможно да пропусне. Дори и надрусан, вероятността да не улучи беше близо до нулата.

И тогава Фин забеляза тънка кървава струйка, стичаща се от ъгъла на устата на Макдугъл. Струйката се спусна по бузата и покапа от брадичката му. Отначало кръвта течеше бавно, но скоро набра скорост и стана по-голяма, докато накрая от устата му потече цял поток и започна да пада върху обувките му.

Той се втренчи изненадано във Фин, сякаш не разбираше какво е станало.

Отекна втори изстрел. Този път куршумът го удари в тила и го събори по лице. Фин беше опръскан от кръв и мозъчна тъкан. Кевин се просна на земята със завъртяна под странен ъгъл ръка, с извит врат. Продължаваше да стиска оръжието. Адвокатът вдигна поглед към втория мъж. Онзи също беше извадил пистолет, от дулото на който се виеше тънка струя дим. Насочи пистолета към него.

— Недей — каза Фин.

Пистолетът продължи зловещо да стои насочен към него и за миг му се стори, че не вижда нищо друго. Колкото по-дълго гледаше към него, толкова по-голям му се струваше — огромен, масивен и тежък инструмент на съдбата. Цялата енергия на света беше концентрирана в тъмното дуло, което сочеше право към сърцето му.