Дэвид Хосп - Зодия убиец

Когато Лонг стигна Чарлстън, дъждът се беше усилил. Вятърът беше много силен — обръщаше боклукчийските кофи, разпиляваше съдържанието им, завърташе мокрите листа, които запушваха уличната канализация. В подножието на Бънкър Хил, там, където беше станало нападението, се образуваха големи локви. Самата уличка се беше превърнала в река, което правеше изследването на сцената на местопрестъплението почти невъзможно. Над трупа беше опъната палатка, но беше безполезно. Като да се опитваш да спреш потоп с лопата.

Фин и момичето седяха на една пейка под опъната тента встрани от уличката, на половин пресечка от мястото. Бяха ги обградили трима полицаи — за тяхна защита и за да не изчезнат. Никой не говореше. Нямаше приятелско бъбрене, разпити, само тишина и недоверие.

Лонг се приближи, предпазвайки лицето си от дъжда.

— Господин Фин.

Адвокатът вдигна глава и въздъхна с облекчение:

— Слава богу, че дойдохте.

— Вие двамата добре ли сте?

Фин погледна към момичето и то му кимна. Сали изглеждаше по-спокойна и не толкова развълнувана. Адвокатът кимна на Лонг.

— Добре сме — отвърна. — Но заслугата за това не е ваша.

— Той се опита да ви убие ли?

— Да, искаше да убие и двама ни.

— Неблагодарен клиент. Какво се случи? Сметката за хонорара ли получи?

— На вас смешно ли ви се струва?

Лонг поклати глава.

— Само се опитвам да повиша настроението.

— Искате да повишите настроението? Тогава ми кажете, че сте арестували Джеймс Бюканън. Ако ли не, настроението ми ще си остане доста мрачно.

Детективът наведе глава и се вгледа в обувките си. Навесът предпазваше главата му суха, но краката му бяха мокри. Водата се стичаше в обувките му с всяко местене на краката.

— Смятате, че и сенаторът е замесен?

— Разбира се, че е замесен. Да не мислите, че Макдугъл ще убие собствения си син?

Лонг сви рамене.

— Вече нищо не ме учудва. Разкажете ми за втория мъж. Този, който е застрелял Кевин. Кой беше той?

— Не си разменихме визитни картички.

— Как изглеждаше?

— Висок, със сива коса и с тъмен костюм. По-възрастен.

— Нещо друго?

Адвокатът се изсмя горчиво:

— Само това видях. През повечето време погледът ми беше насочен към пистолета му. Искате ли описание?

Детективът погледна към момичето:

— Ами вие, госпожице? Видяхте ли нещо друго.

— Имаше белег — тихо отвърна тя. Фин се обърна към нея изненадан. — На челото. Беше във формата на буквата V.

— Сериозно ли? — попита адвокатът.

— Вие не го ли забелязахте? — попита Лонг.

— Не го забелязах. Пистолетът нямаше белег, сигурен съм.

— Каза ли нещо? — Детективът отправи въпроса си към момичето. Имаше повече доверие на нейната памет, отколкото на тази на адвоката.

Тя поклати глава:

— Не, само ни каза да си вървим.

— Защо?

— Какво, да не би да искате труповете сега да бяха три? — обади се Фин.

Лонг поклати глава.

— Не, но това щеше да е по-логично.

— Благодаря за загрижеността — отвърна Фин.

— Само помислете. Ако този тип е наистина този, за когото си мисля, той е професионалист. И няма скрупули. Убива хора от години и няма навика да оставя живи свидетели. Досега поне не е оставил. Обаче идва тук, застрелва човек в главата пред двама души, оставя ги добре да го разгледат и после ги пуска да си вървят. Защо?

Адвокатът поклати глава:

— Не знам. Сигурно не е намерил сили да застреля дете.

Лонг се изсмя.

— Повярвайте ми, не е това. — За миг тримата се умълчаха. Дъждът продължаваше да се лее върху тротоара. — Нещо друго каза ли?

Фин се навъси и избърса капките от лицето си.

— Каза, че той е започнал всичко.

Лонг се замисли.

— Какво е започнал?

— Че е убил майка ми. Оттук започнало всичко.

— Сигурен ли сте?

Фин кимна:

— Има логика.

— Може би. Само това ли? Нищо друго ли не спомена?

Фин помълча.

— Каза… — Той погледна Лонг в очите.

— Какво друго каза?

— Че щял да довърши започнатото.

Първият беше лесен. Сал Бранкачо си знаеше работата, но предполагаше, че той ще е ловецът, а не жертвата. Очакваше, че ще проследи незабелязано Коул до склада. Не можеше дори да предположи, че Коул ще го дебне в засада.

Когато се увери, че друг няма да дойде, убиецът незабелязано тръгна по улицата. После пресече при другия край на сградата на Макдугъл и заобиколи отзад. Излезе в гръб на Бранкачо, който дебнеше зад ъгъла и беше насочил вниманието си към предната врата. Бранкачо държеше пистолета. Стоеше неподвижно зад колона от палети и чакаше.