Дэвид Хосп - Зодия убиец

— И тя продължава да го защитава? Но защо, за бога?

— Защото така правят жените като нея. Така правят в повечето семейства. То е като да гледаш многократно един филм с лош край. Иска ти се да се разкрещиш на героите на екрана, да ги предупредиш как ще свърши всичко. Но в живота никога не става така. Филмът винаги свършва по един и същи начин, каквото и да правиш.

— Има ли някакъв шанс да размисли?

— Едва ли. Тя зае защитна позиция. Щом се стигна дотам, оттук нататък ще си намери оправдание за всичко.

— И какво тогава?

— Ще продължим да действаме по тъч линията. Ще изкопчим още информация за финансирането на кампанията. Ще видим дали можем да привлечем на наша страна други служители на Иймън Макдугъл. Освен това ще се опитаме да докажем, че Бюканън е баща на Скот Фин. Имаме много нишки, които можем да дръпнем и да започнем разплитането. Ако дръпнем достатъчно силно, рано или късно ще се разплете цялото кълбо.

Докато говореше, Джули видя, че в стаята влезе някаква млада жена. Беше висока и красива, с кестенява коса и изваяни черти на лицето — несъмнен признак за добър произход. Тя изглеждаше объркана и смутена. Първоначално погледът й се местеше блуждаещо из стаята, докато не се спря на Лонг.

— Проклет да съм! — възкликна детективът.

— Какво? — Джули вдигна очи към жената. Лонг усети нещо като мимолетна ревност у нея. — Коя е тази — попита Расин.

— Брук Бюканън. Дъщерята.

Джули повдигна изненадано вежди.

— Сериозно?

— Да.

— Охо! — Тя отново погледна към девойката, после пак към него. Забрави ревността. — Може пък този път филмът да има различен край.

Брук Бюканън седеше срещу Лонг и Расин в стаята за разпити. От двамата ги делеше само една маса. Тя беше забола поглед в дланите си в скута.

— Иска ми се никога да не се беше захванал с политиката — каза. — Преди това беше по-добре. Не казвам, че беше идеално, но беше по-добре. Сега, след като баща ми е под такъв огромен стрес… — Вдигна очи към тях, после отново ги сведе, сякаш да ги гледа й причиняваше физическа болка. — Този стрес трябваше да избие някъде, нали?

— В майка ви?

Тя кимна.

— Знаех, че се бият още докато растях, но тогава не се случваше много често. Мислех си, че е нещо нормално. — Тя нервно раздвижи пръсти, после си пое дълбоко дъх. — Днес видях майка ми в нейната стая. Криеше се. Имаше драскотини по главата, синини по лицето. Шията й е силно зачервена. Заплашил я е, че ще я убие. Съдейки по вида й, днес е бил доста близо да изпълни заканата си.

Лонг и Расин се спогледаха.

— Тя трябва да дойде тук — каза Джули. — Трябва да се оплаче, за да може да го задържим.

Брук Бюканън поклати глава.

— Никога няма да го направи. Твърде е уплашена и освен това смята, че вината за сегашното състояние е само нейна. Дори не знае, че съм дошла тук. Не иска никой да разбере.

— Той ще я убие — каза Расин. — Давате си сметка, нали? Рано или късно ще го стори.

Брук кимна.

— Напуснахме къщата, отидохме да живеем при приятели за няколко дни. Страх ме е само, че тя отново ще се върне при него. Затова съм дошла. Искам да го видя зад решетките.

— Вас удрял ли е? — попита детективът.

— Не. — Тя трескаво поклати глава, та чак накара Лонг да се усъмни следвало ли е изобщо да задава такъв въпрос. — На няколко пъти щеше да ми посегне и дори го виждах как замахва, но винаги се спираше и никога не пресичаше чертата. Понякога аз го дразнех и предизвиквах само за да видя дали ще го направи.

— Защо? — попита Расин.

Тя сви рамене.

— Не знам. Сигурно защото си мисля, че ако удари мен, няма да удари майка ми. — Брук затвори очи и въздъхна, сякаш се чувстваше ужасно уморена. — А сигурно, за да го накарам да престане да се преструва. За да се разкрие истинското му лице. Може би тогава ще можем да се разделим по-безпроблемно.

— Ако майка ви не дойде тук и не подпише собственоръчно жалбата си, боя се, че не можем да направим много — рече Лонг. — С какво друго можем да ви помогнем?

— Ето това е въпросът. Аз исках да ви питам с какво аз мога да помогна. — Тя го погледна в очите. — Наистина ли той е убил онази жена? Сигурни ли сте?

Той поклати глава.

— Не напълно. Има такава вероятност обаче.

— И наистина е имал дете от нея?

Лонг не отговори.

— Искам да знам. Не искам нищо лошо да се случи с майка ми. Какво да сторя?

— Можете ли да ни предоставите информация за финансирането на неговата кампания? Неговите дарители и банкови сметки?