Дэвид Хосп - Зодия убиец

— Няма да повтарям, госпожице. Вървете си.

Тя сведе поглед и се обърна, сякаш наистина си тръгваше. Усети как вниманието и на двамата се насочи към улицата. Явно решиха, че са приключили с нея. Дълбоко грешаха.

Тя бързо се извъртя и с всичка сила настъпи по-близкия до нея бодигард. Беше си обула обувките с дебели и твърди подметки, а пръстите на гарда стърчаха над ръба на стъпалото. Предната част на стъпалото му се огъна надолу и се чу пукане като от счупени кости. Нещастникът извика от болка и коленете му се подкосиха.

Онзи отляво, който усети опасност, се разколеба. Друга грешка. Тя замахна с чантата си, пълна с учебници, и го удари в лицето. Не можеше да му причини тежка травма, но беше достатъчно да го събори на земята.

Сали се втурна към вратата и сграбчи дръжката, но не беше достатъчно бърза. Този със счупеното стъпало се беше окопитил и я хвана за косата.

— Ти, малка кучко! — изръмжа и я издърпа от вратата.

Сали изпищя от болка и отново стовари петата си върху крака на гарда, причинявайки му болка. Той пусна косата й и отново се преви. Сали удари и него с чантата и той се строполи върху вратата. За нещастие успя да се задържи и когато отново се изправи, лицето му беше изкривено от свирепа ярост.

— Ела тук! — извика той.

Хвана я за врата.

— Пусни ме! — изкрещя тя. — Веднага ме пусни!

Бодигардът обаче нямаше такова намерение. Усили хватката, от което й стана трудно да диша.

— Искаш да си играем ли? — продължи той. — Да си играем тогава!

В този миг вратата зад тях се отвори и двамата политнаха вътре.

— Какво, по дяволите, става тук? — извика Фин и помогна на Сали да се изправи. Единият от бодигардовете на Бюканън се опита отново да я сграбчи, но адвокатът го настъпи по ръката.

Мъжът се изправи и понечи да се нахвърли на Фин, но Бюканън го спря:

— Морис!

— Не искаха да ме пуснат — обясни Сали. — Разтревожих се.

Фин погледна към Бюканън, който кимна и отвърна:

— Исках да сме насаме.

— Този офис е мой — ядоса се адвокатът. — Нямаш право.

— Предвид естеството на разговора ни не исках да има други хора…

— Сали не е други хора! Тя е моя… Тя е тукашна. — Той я придърпа към себе си и я закри с тялото си. — Вървете си веднага.

Бюканън миролюбиво вдигна ръце.

— Тръгвам си, но искам да си помислиш върху думите ми.

Фин кимна.

— Това, което ми каза, няма никакво значение за мен. Нямам ти никакво доверие. Искаш да ти повярвам? Трябва да ми дадеш причина. Защото в момента нямам нито една.

Час по-късно Бюканън седеше в кабинета си на втория етаж на къщата, разположена на Луисбърг Скуеър. Виеше му се свят. Нищо вече не беше наред, всичко се беше объркало. Усещаше стягане в гърдите, което му пречеше да диша нормално. Може би беше получил инфаркт и може би така беше по-добре.

Разхлаби вратовръзката си, макар че още беше рано за това. Телефонният разговор с адвоката му не го успокои ни най-малко. От полицията мълчаха, засега нямаше заповед за арест, но нищо не показваше, че детектив Лонг ще бъде отстранен от разследването. Очевидно малцина в полицейския отдел имаха доверие в него, но още по-малко бяха тези, които искаха да ги заподозират в пристрастия към политик.

До изборите оставаха само две седмици. Ако само можеше да се държи дотогава… Сенатът беше като непробиваема крепост, от която имаше възможност да се отбранява срещу всеки и срещу всичко. Можеха да го свалят оттам само по волята на избирателите и само след като изтече шестгодишният му мандат. Паметта на народа беше смешно къса. Ако успееше да спечели и тези избори, всички проблеми щяха да се превърнат в бледи спомени.

Засега обаче всичко сякаш се изплъзваше от ръцете му.

Не чу как се отвори вратата. Беше седнал в стола си, облегнат назад. Беше се загледал през прозореца към площада пред имението. Когато се обърна, Катрин стоеше на вратата и го гледаше с онзи покорен и в същото време превъзхождащ поглед, който беше нейна запазена марка. Този поглед винаги го вбесяваше. От нея би излязла добра мъченица.

— Какво? — попита той, без да става.

Тя продължи да го гледа. Понечи да каже нещо, но от устата й не излезе нито звук. Беше уморена. Уморена и стара. От години му изглеждаше уморена и стара — още едно нещо, което разпалваше гняв у него. А до какви висоти би могъл да стигне в политиката, ако имаше свястна жена и семейство.

— Какво? — попита отново той, този път по-високо, от което тя подскочи.