Дэвид Хосп - Зодия убиец

Той беше водач на екип А, чиято задача беше да овладее кабинета на Слейд. Това беше мястото, където най-много се очакваше да се стигне до престрелка. Знаеха, че Слейд в момента е седнал на бюрото си. Екип Б трябваше да вземе под свой контрол дома на Слейд, а екип В — склад, използван от мафиота. Когато разследването се разраснеше, щяха да се присъединят и други екипи. Мичъл беше сигурен в това. Надяваше се и очакваше да успеят да вкарат Слейд в затвора. Съдейки от това, което знаеше за подземния бос, той не би се дал лесно. Чувството му на значимост и самосъхранение бяха твърде силно развити. Щом усетеше, че присъдата му е вързана в кърпа, Слейд щеше да се претърколи като добре обучено куче. И ако участието му в делата на бостънския подземен свят наистина се окажеше толкова широко, колкото се говореше… е, това беше операция на Мичъл и той вече можеше да започне да мисли как ще обзаведе губернаторския си кабинет.

Погледна часовника си — два часът. Началото на операцията беше насрочено за четири. В момента само провеждаха наблюдение, за да няма изненади, когато удари часът за действие. Въздухът в микробуса беше горещ и застоял. Миришеше на кафе, неприятен човешки дъх и пот, от което на прокурора му се догади. Изправи се на седалката и се отърси от гаденето.

Два часа…

И на челна стойка да трябваше да застане, пак щеше да го направи. Предвид наградата, която щеше да получи, беше готов да върши каквото и да е в продължение на два часа. Няколко години след днешния ден щеше да седи в губернаторския кабинет и всички онези бели момченца щяха да целуват задника му. Тогава щеше да си спомня за тази акция. Това беше вратата към успеха и той възнамеряваше да мине през нея.

Фин ги видя да идват от прозореца на кабинета си. Бяха двама и се приближиха от двете страни на сградата. Срещнаха се при входната врата с военна прецизност. Заради тъмните им костюми, слънчеви очила и миниатюрни слушалки първоначално помисли, че са от ФБР. Но косите им бяха твърде дълги. След секунда разпозна бодигарда, който предния ден се беше опитал да му попречи да разговаря с жената от дома на Бюканън.

Частна охрана. Само едно стъпало по-високо от обикновените гангстери. Но пък лоялни.

Той посегна към телефона, готов да се обади в полицията. Очакваше всеки момент да разбият с крак вратата. Бюканън вече беше наредил да убият двама души, защо да се спират точно сега? Но все пак не би било добре да го очистят посред бял ден на оживената улица, Фин се поколеба.

Докато наблюдаваше от прозореца, двамата мъже се приближиха до вратата. Застанаха като на пост с ръце пред слабините си, сякаш се пазеха. Миг по-късно зад тях на улицата спря черна кола. Вратата на колата се отвори и отвътре слезе Джеймс Бюканън. Двамата охранители направиха път на Бюканън, който отиде до вратата и натисна звънеца.

Фин не знаеше какво да предприеме. Докато гледаше през прозореца, през ума му минаха хиляди мисли.

Бюканън звънна отново.

Адвокатът отиде в коридора, бавно завъртя дръжката и отвори.

— Господин Фин — официално се обърна към него Бюканън, все едно че предизборната кампания вече беше започнала и беше дошъл да го агитира защо трябва да гласува за него.

— Да? — Фин беше в шок, не знаеше какво друго да каже.

— Рекох си, че ще е разумно да поговорим.

Вътре в офиса въздухът беше наелектризиран от напрежение. Дори Бюканън изглеждаше притеснен.

— Нещо против да седнем?

— Разбира се. — Макар и да беше твърде цивилизовано и възпитано, Фин не можа да се сдържи: — Да предложа нещо за пиене? Кафе?

Сенаторът кимна.

— Чаша вода, моля.

— Секунда само. — Фин отиде до малкия кухненски бокс и наля чаша вода. През цялото време ръцете му трепереха. Когато се върна в кабинета, постави чашата на една масичка до Бюканън, за да прикрие треперенето си.

Сенаторът взе чашата и отпи. Огледа офиса.

— Доста добре си се наредил — отбеляза.

— Не е като Луисбърг Скуеър — отвърна Фин.

— Не е, но си го постигнал сам. Накарах хората ми да те проучат. Започнал си от нулата. Всички шансове са били против теб и въпреки това си успял. Възхищавам ти се. Лично аз нямах възможността да докажа какво струвам. Дори не знам дали щях да се оправя сам.

— Вероятно съм бил късметлия.

— Това не е до късмет.

— Не е ли? А какво тогава? — Фин го погледна в очите. — До произход?

Бюканън отново отпи. Остави чашата на масата и погледите им се срещнаха.