Дэвид Хосп - Зодия убиец

— Съпругът ми не е вкъщи.

— Добре. Не съм дошъл при него. Дошъл да говоря с вас.

Тя стисна устни. Страхът върху лицето й се смеси с объркване.

Вратата се разтвори още малко, което Лонг прие като добър знак.

— Защо? — попита Катрин.

— Защото е необходимо. Мога ли да вляза?

— Съпругът ми каза да не разговарям с никого.

— Само една минута. Моля ви, важно е.

Тя се поколеба, но след секунда отстъпи и отвори вратата.

Въведе го в слънчева дневна, разположена отстрани на къщата. Беше боядисана в жълто, с леки ефирни флорални елементи, имаше мебели от ракита и изобилие от цветя и растения, подредени в саксии покрай прозорците. Лонг веднага позна, че това е нейната стая, нейното убежище.

— За какво ще говорим, детектив? — попита го тя, когато влязоха. Катрин не седна. Отиде до прозореца, обърна му гръб и се загледа навън.

— За Елизабет Конър.

Тя се обърна към него, сетне пак към прозореца.

— Споменахте я онзи ден. Мисля, че вече водихме този разговор. Аз не я познавах.

— Вярвам ви. Но направих малко проучване. Съпругът ви я е познавал. Доста добре при това.

— И това вече ми го казахте. Казахте, че била дарител за кампанията му.

— Повече от това.

Катрин Бюканън се обърна и направи крачка към него.

— Детективе — каза с известно примирение, — да не би да намеквате, че съпругът ми е имал връзка с тази жена.

Той потърси болка в очите й, но не откри. Вместо това видя нещо много по-тежко. Гледаше го с очите на човек, който беше позволил доброволно на друг да се разпорежда със съдбата му в замяна на закрила. Да я извади от това състояние нямаше да е лесно.

— Защото ако наистина се опитвате да ми кажете това — продължи тя, — можете да си го спестите. Напълно наясно съм с извънбрачните връзки на съпруга ми. Всички го знаят и това не е тайна за никого.

— Не, нямаше да ви кажа това. — Той я изгледа внимателно, обмисляйки как да подходи към нея. — Грешах, когато казах, че Елизабет Конър е била дарител за кампанията на съпруга ви. Тя само е работела при Иймън Макдугъл, един от най-могъщите босове на мафията в Бостън. Макдугъл е бил истинският дарител. Накарал е всичките си служители да дарят средства за кампанията на мъжа ви, после им е възстановил парите. Това е тежко престъпление по законите за политическо финансиране.

Тя сви рамене.

— Не съм юрист и не знам нищо за това как съпругът ми набира средства за кампанията си.

— Не знаете?

Настъпи мълчание.

— За какво точно сте дошли тук, детектив?

— Надявах се, че ще ми помогнете да вкарам съпруга ви зад решетките.

Тя тъжно се изсмя.

— Мили боже, ама вие сериозно ли? Че защо ще го правя?

Лонг също отиде до прозореца, на мястото, където преди малко беше стояла тя, и се загледа навън.

— Баща ми беше труден човек — каза той. — Ченге. Общо взето, добър човек, но с труден характер. Беше израснал в други времена. Когато прекалеше с чашката, го избиваше на бой. — Той чу как Катрин уплашено вдиша. — Нахвърли ми се само веднъж. Не знам изобщо дали си спомняше тази сутрин. Но майка ми… е, да кажем, че тя добре си спомняше кога я беше удрял. Стана му навик да не си спомня.

— И какво общо има това с…

— Харесва ми огърлицата ви. — Лонг продължаваше да гледа през прозореца. — Бяхте с нея и онзи ден, но тогава беше свалена по-ниско. Не като сега. — Усети как тя неволно вдигна ръка към шията си. — Бихте ли ми направили услуга? Бихте ли я свалили?

Той се обърна към нея. Очите й бяха изпълнени с ярост и страх на животно, попаднало в капан.

Ръката й още беше на врата и отчаяно държеше перления наниз.

— Винаги познавах на следващия ден, когато се случваше — продължи Лонг. — Имам предвид, когато се случваше с майка ми. И знаете ли как? Той винаги посягаше или към лицето, или към врата. Когато майка ми сядаше на закуска с поло или гримирана, аз се досещах, че той за пореден път се е напил предната вечер.

Очите й се напълниха със сълзи.

— Нямате представа за какво говорите — каза тя.

— Напротив. Не може да живееш къща, в която се случват такива неща, и да не познаваш признаците.

— Не мога да го направя. — Тя се обърна. — Спомням си нашата сватба. В „Бостън Мегъзин“ я нарекоха „Сватбата на века“. Сега може да ви е трудно да си го представите, но така си беше.

— Изобщо не ми е трудно да си го представя — отвърна Лонг.

— Казвате го само от учтивост. Но тогава аз бях стройна и красива, с руса коса. По-важното е, че бях от подходящо семейство. Семейство, което беше постигнало сключването на династичен брак между мен и съпруга ми. Аз бях Катрин Сейнт Джеймс от рода на Уелсли Сейнт Джеймс. Така бях известна сред хората. Сякаш потеклото ми наистина беше част от името ми.