Дэвид Хосп - Зодия убиец

— Това е неприемливо! — извика Карелсън и стана от стола. — Капитан Таунсенд, мисля, че основните правила ви бяха ясни, това няма да стигне до пресата!

Лонг също беше станал, а и беше с десетина сантиметра по-висок от адвоката.

— Вие казахте, че той ще отговаря на въпросите! — изкрещя детективът в лицето на адвоката. — Вие не си спазихте обещанието, затова вашите основни правила не значат нищо за мен!

Карелсън погледна към Таунсенд.

— Тогава и двамата се простете с кариерата си в полицията!

— Чакайте, чакайте! — намеси се капитанът. — Спрете малко!

— Мислите, че не мога да го направя ли? — извика адвокатът. — Само стойте и гледайте! И двамата ще излетите на улицата толкова бързо, че няма да се опомните! Помислете си добре, капитан Таунсенд, преди отново да пуснете в действие този маниак! — Той стана и подкани клиента си да стори същото. — Хайде, сенаторе, не е необходимо да търпите това повече.

— Напротив, необходимо е — възрази Лонг. — Дали ще е тук или в полицейския участък, той ще трябва да отговаря на въпросите ми.

Карелсън му се усмихна. Беше студена, саркастична усмивка.

— Опитайте се да го повикате с призовка в участъка. Бих дал всичко, за да видя какви ще са последиците за вас. — Погледна към Таунсенд: — Секретарката ми ще ви съпроводи до вратата.

Лонг и Таунсенд останаха сами в залата. И двамата стояха прави, приведени над масата, като спринтьори, които нормализират дишането си. Таунсенд погледна към Лонг.

— Е, това мина добре — каза.

Козловски за малко не натисна спусъка. Всеки друг по-неопитен от него би открил стрелба, щом види мърдането на сянката. Той обаче се спря. Пръстът му беше плътно обхванал спусъка, но той изчака сянката да придобие по-ясни форми. Когато това се случи, Козловски издиша облекчено и свали оръжието.

— Мили Боже, Сали — прошепна — за малко да те застрелям!

Тя стоеше наведена зад една купчина подредени дървени палети.

— Излез оттам — процеди Коз.

— Какво става? — попита Фин и след като надникна иззад гърба му, и видя Сали, възкликна: — Какво, по дяволите, правиш тук?

— Дойдох да помогна — отвърна тя.

— Какви ги дрънкаш?

— Чух ви днес в апартамента. Чух да казвате, че довечера ще проникнете с взлом.

— И как възнамеряваш да ни помогнеш? Като се размина на косъм със смъртта ли?

Тя се намръщи и упорито настоя:

— Мога да помогна.

— Дори не знаеш за какво е цялата работа.

— Не ми и трябва. Знам само, че сте загазили.

Фин удивен поклати глава.

— Какво стана с Лиса? Защо не си при нея?

— Казах й, че ще си пиша домашното в стаята за гости, след което се измъкнах навън.

Фин се обърна към Козловски:

— Обади й се. Сигурно вече е откачила от притеснение.

Козловски вече беше извадил телефона.

— Сега я набирам.

— Как стигна дотук?

— Взех такси.

— До този квартал?

— Този квартал е много по-безопасен от местата, където съм живяла преди.

— Трябва да се върнеш, не можеш да останеш.

— Защо не?

— Защото си дете. Не бива да си опропастяваш живота, като се замесваш в подобни неща.

— От кого го чувам. Ако ме хванат, понеже съм непълнолетна, най-много да ме плеснат по ръцете и да ми дадат два месеца в изправително заведение. Щом навърша осемнайсет, ще го изчистят от досието ми. Ако вас ви арестуват тук, последиците ще са много по-сериозни. Е, и кой рискува повече?

Козловски затвори телефона.

— Добре, сега поне Лиса знае, че тя е добре. — Той погледна към Сали: — Най-добре ще е да не й се мяркаш пред очите, докато не се успокои. В момента не ти е много благодарна за стореното.

— Съжалявам — отвърна момичето. — Но няма да си тръгна.

— Напротив — каза Фин.

— Как ще се върне? — попита Козловски. Въпросът беше към адвоката. — Едва ли наблизо чакат таксита.

— Няма да я вземем с нас — заяви Фин.

— Както искаш — отвърна приятелят му. — Но аз няма да идвам тук отново утре вечер. Вече обезвредих алармата и не мога да я задействам отново. Вероятността да го забележат утре е голяма. Може да предположат, че просто е спряло електричеството, но може и да не предположат. Както и да го погледнеш, не си струва да идваме пак утре.

— Сериозно ли би се съгласил и тя да се замеси в това?

— Не. Не е добре за нея, нито за нас, да се замесваме. Ще влезем и ще излезем за броени минути. Една папка — само това ни трябва. — Той се обърна към Сали: — Ти можеш да не вдигаш шум, нали?

Тя кимна.

— Защото ако вдигнеш шум, може да се наложи да те застрелям, което ще е голям проблем за всички нас, разбра ли?