Дэвид Хосп - Зодия убиец

Милдред Шъмли разхождаше кучето си в малкия квартал на Ню Хемпшир всяка вечер. Беше едно от нещата в живота й, което тя все още можеше да понася. Всичко останало сякаш се разпадаше.

На теория животът й трябваше да стане по-лесен, когато остаря. Заедно със съпруга си бяха планирали старателно пенсионирането си, бяха предвидили достатъчно средства, за да изживеят старините си спокойно.

Но нещата не се развиха така, както ги беше планирала. За нейно голямо разочарование Робърт продължи да живее много повече, отколкото беше очаквала. Когато бяха готови да се пенсионират, разсейките бяха обхванали тялото му. Лекарите му даваха най-много още година, година и половина живот. Това беше преди две години, а съпругът й по чудо започна да се възстановява, до голяма степен благодарение на чудесата на съвременната медицина, които с шеметна бързина изяждаха спестяванията им. Като се прибавеше и кризата на фондовата борса, Милдред вече не беше много сигурна как ще се оправя, когато Робърт се спомине. По едно време се надяваше синът им да им помогне. Но дори престижната му титла не успя да го предпази, когато инвестиционната му фирма затвори. Сега той вече ги уговаряше да се върне да живее при тях. Само това й трябваше. Умът й изброяваше всичките й проблеми, докато минаваше покрай къщата на Шели Теско. В къщата беше тъмно и Милдред предположи, че съседката й е излязла някъде за вечерта. Още по-добре за нея. Може би, ако си намереше мъж, Милдред щеше да има за какво да сплетничи. Клюките и сплетните бяха единственото й останало удоволствие.

Щом погледна към къщата, видя някакъв мъж да излиза откъм задната част. Първоначално си помисли, че е някаква сянка — целият облечен в черно, той се движеше безшумно, без да издава никакви звуци. Но имаше гъста сива коса, а и лицето му беше прекалено бяло, за да остане скрито. Тя предусети нещо пикантно и се скри зад близкото дърво. Съдейки по лицето му, мъжът беше на възрастта на съседката й, вероятно на шейсет, не повече от шейсет и три-четири години. Но се движеше пъргаво, сякаш беше много по-млад. Може би Шели най-накрая си беше намерила мъж.

След няколко секундно наблюдение Милдред отхвърли тази мисъл. Той не се движеше като любовник, който току-що е имал среща с жена. Той бързо отиде до тежкия спортен седан, паркиран зад ъгъла, без изобщо да поглежда назад към къщата. Не само това, ами и в къщата беше тъмно. Не полутъмно, както когато хората се стремят да спестят електроенергия, а пълен мрак.

„Мъртва“ беше първата дума, която дойда наум на Милдред, когато погледна към тъмната къща. Къщата изглеждаше като мъртва.

Двигателят на колата заработи и мъжът потегли.

Милдред проследи колата с очи, докато тя не се скри в тъмнината, и тогава излезе на улицата.

Дръпна кучето за каишката и го поведе по тротоара пред входната врата на дома на Шели Теско. Натисна звънеца десет пъти и изчака цели три минути, преди да се откаже. Не биваше да се меси. Не беше нейна работа и тя го знаеше. Така щеше да й каже Робърт, когато се върнеше вкъщи. Може би Шели беше на почивка и мъжът беше неин приятел или роднина, изпратен да наглежда къщата.

Милдред обаче нямаше такова впечатление.

Реши да почака. Да навести къщата на сутринта. Може би вечерта също. Ако никой не отговореше, щеше да се обади в полицията, независимо какво щеше да каже съпругът й. В края на краищата нямаше да са добри съседи, ако не се наглеждаха.

— Трябва да я измъкнем оттам. — Фин тръгна към предната врата, но Козловски го спря.

— Трябва да помисля — каза той.

— Мисли бързо. Знаеш ли какво ще направи с нея, ако я намери вътре?

— Тя е хитра, вероятно ще успее да се скрие от него.

— Вероятно? Майната им на вероятностите. — Адвокатът изтича обратно до задната врата и я побутна, но тя не помръдна. Промуши глава и тихо извика: — Сали!

Отговор не последва.

— Сали!

Той натисна вратата по-силно и пантите изскърцаха. Козловски бързо го настигна и го издърпа.

— Като шумиш, няма да й помогнеш. Колкото повече внимание привличаме, толкова по-голяма е вероятността да я хванат.

Фин изпадна в силна паника. Отново се насочи към предната врата.

— Аз влизам вътре, за теб не знам.

Козловски го сграбчи.

— Ако сега влезем, с всички ни е свършено. Иймън ще повика биячите си и за броени минути това място ще прилича на събрание на терористите от ИРА. Най-добре за нея е, ако той свърши това, за което е дошъл, и си замине по живо по здраво, без изобщо да разбере за присъствието й. Не мисля, че тя ще тръгне сама да се показва, нито пък че той ще може да я намери.